8 страници статия за Роук в новия юбилеен брой на списание 360! Не пропускайте да я прочетете :) Списанието се продава във всички магазини в София за планинска и туристическа екипировка, в книжарници Буктрейдинг, както и в големите вериги бензиностанции. Съдържа и ваучери на стойност над 800 лева.
Нулевото детство - интервю с Иво, основател на Школа за Приключения Роук и Ивайло Иванов, председател на Българската Асоциация по Екстремни Спортове (БАЕС)
Аудио:
Това е много малка част от материала, цялата статия може да намерите в списанието.
Роук и децата на новото време - Списание 360
Запознайте се с Роук - първата в България детска школа за екстремни спортове и приключения сред природатаОт днес може да си купите списание 360°, където освен цялото останало прекрасно съдържание ще намерите и осем страници материал за Роук с доста интересни интервюта с Ivo Kalushev и Niki Vajra :)
Списание 360° е дефинитивният източник на информация за планински, екстремни и приключенски спортове и дисциплини в България - луксозно издание, което излиза само няколко пъти в годината и съдържа повече от 100 страници много качествена информация, (както и ваучери на стойност повече от 800лв.). Можете да го намерите в магазини Стената, Алпи, Basecamp, както и в повечето магазини в София за планинска екипировка и алтернативен туризъм. Също така в книжарници Буктрейдинг, а из цялата страна и в бензиностанции OMV, Shell, Лукойл, Петрол...
Заслужава си :)
Започва първият летен пещерен лагер на Роук за 2019! До довечера вече няма да има място за палатки... 🙂
Щастливци! 🤩
Пристигамеееее...
Продължаваме с образователните материали за родители. Публикуваме малка част от едно скорошно интервю с Ivo, собственик на Роук:
Въпрос: Вие имате огромен опит в работата с деца, и това неминуемо включва и техните родители. Какви са ви впечатленията от начина, по който се отглеждат децата в България в момента?
Иво: В България имаме много голям проблем с липсата на разбиране за това какво представлява възпитанието на едно дете. Факторите, които допринасят за това са много - културни, народопсихология. Но резултатите ги виждаме с прости очи в плачевното състояние на цялото ни общество. Мога да ви кажа, че след почти 30 години работа с деца и техните родители, тази година за пръв път бяхме на косъм да активираме механизмите за защита на дете, предвидени по закон - при това детето не беше малко. Честно казано не го направихме, само защото в тази държава не е ясно кое е по-малкото зло. Но се сблъскваме все повече и повече със случаи на домашно насилие - физическо, но много често психологическо и вербално. Много "родители" си въобразяват, че възпитанието на едно дете е свързано с крясъци, шамари, наказания. Дори много от онези, които са против шамарите си мислят, че крещенето е някак ОК - а то има най-дълготрайни последици. Когато детето е много малко тези неща може в много критичен момент да го стреснат, да го накарат да внимава, дори да го предпазят от нещо сериозно. Но общо взето след четвъртата година вече говорим основно за нанасяне на сериозни травми, които остават за цял живот. Крещене и наказателни мерки по отношение на тийнейджъри вече са нещо напълно недопустимо. Дори и при привидно "успешен" временен ефект, дълготрайният ефект е абсолютно пагубен и ние като организация работим с тези деца, с лекуването на тези травми... нещо, което за съжаление не винаги е постижимо. Крайно време е да излезем от първобитното си мислене и да разберем, че възпитание се дава само посредством ЛИЧЕН ПРИМЕР. Всяко дете знае и усеща много добре какво представляват родителите му, дори да се страхува и да се е научило да не го показва. От друга страна родителите масово нямат никаква представа от вътрешния свят на децата си. Насилието към деца води само и единствено до едно - до убиване на искреността и до изграждане на инстинкти и умения за външно нагласяне към ситуации. Природно интелигентните деца се нагласят най-добре и въобще не им личи. Това създава един свят, изпълнен с фалшиви хора.
___________
Препоръчваме и прочитането на тази статия:
www.obekti.bg/chovek/10-priznaka-che-trovite-zhivota-na-deteto-si-bez-da-go-osznavate-dori
Интервюто е за радио, не е публикувано в Интернет. Ако ни остане време може да се транскрибира цялото, но този откъс е особено актуален напоследък.
Здравейте и благодаря за публикацията! Ще можем ли да прочетем някъде цялото интервю?
Обявена е безплатна програма за обучение на младши инструктори към Роук!
След интервюта с повече от 130 деца за програма "Мартел" решихме да отделим набора на инструктори към школата като отделна програма. Ще приемем едно или две деца за дългосрочно обучение в школата с перспектива за постоянна кариера в нашите организации у нас и в чужбина. Ако искате вашето дете да има наистина уникален, щастлив, здравословен и напълно осигурен живот сред природата, превръщайки онова, което го вълнува в своя професия, не изпускайте тази възможност. Подобни програми при нас се обявяват веднъж на 10-ина години. Последната беше през 2008г.
За повече информация: rokeadventure.com/2019/
Програми за 2019 – Школа за Приключения Роук
През 2019 година имаме запланувани няколко дългосрочни програми за деца на възраст от 10 до 15 години, както и ред...Това е много хубаво
Простичко и вярно:
Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път
Детството е любимата област на психолозите. Когато се изправят срещу даден проблем, обикновено търсят корени...Честит ден на детето на всички наши минали, настоящи и бъдещи курсисти, инструктори, приятели и учители, и на всички, които не са изоставили детето в себе си!!! :)
Обявена е БЕЗПЛАТНА програма към пещерния клуб "Е. Мартел" за обучение на деца с цел включването им през следващите години в спелеоложките ни изследователски екипи. Възрастовата група е 12-15. Програмата е за селекция на деца, които ще получат поетапно обучение в течение на няколко години във всички аспекти на спелеологията. Повече информация тук:
rokeadventure.com/2019
Доста добре описва онова, което наблюдаваме при много деца, които идват при нас (както и при техните родители). Вредите, които това отношение нанася са безброй и много често - непоправими.
Поради това, което наблюдаваме в момента при израстването на съвременните деца решихме да направим нещо, което не сме правили до момента. Школа Роук обявява постоянен клуб "Гед" - за деца, чиито родители са избрали да ги отглеждат без електронни устройства и без целодневна училищна заетост. Онези, които бъдат приети в програмата ще получат достъп до ВСИЧКИ дейности на школата, целогодишно. Роук ще окаже максимална подкрепа в израстването им. Възрастовата група е 10-15г. Кандидатстването е с интервю с детето, както и в последствие с родителите му. За повече информация - rokeadventure.com/2019
Tova drakon li e?)
Програма "Джедай" е запълнена и стартира утре. За програма "Нария" безпрецедентно за нас се извърши селекция измежду 1384 деца, програмата също ще стартира съвсем скоро. В момента стартират и няколко нови затворени програми, ще има и нови публични. Благодарим на всички, които проявиха интерес! :)
Четете, споделяйте!! За нас, като организация, която работи с деца от почти три десетилетия проблемите на тази стратегия не са в опитите да се ограничи домашното насилие (което е сериозен проблем в България и трябва да се адресира), нито в либералното сексуално образование (също, много нужно за това поколение), а в разширяването на правомощията на държавата по отношение на отглеждането на децата. Нямаме адекватна държава за нещо подобно, а и това по принцип е пагубна формула. Проблемите не се решават със силов контрол, а с промяна на културата и с образоване на всички замесени.
Поискай управляващите да отхвърлят стратегията за детето! - Граждани в действие
До 8 февруари, 2019г. е крайния срок за внясане на становища във връзка с Проект за Национална стратегия за детет...ЗАТЪПЯВАНЕ
от Джон Гатоу
Превод: Гаяне Минасян
Извадка от книгата: "Затъпяване - скритата цел на държавното образование" изд. „Изток-Запад“
Наричайте ме г-н Гатоу, моля. Преди трийсет години, поради липса на по-добро занимание, опитах да преподавам в училище. Имам диплома за преподавател по английски език и литература, но професията ми не е такава. Аз не преподавам английски; преподавам училищен манталитет и печеля награди за това.
Макар че на различните места под думата „преподаване“ се разбират различни неща, навсякъде – от Харлем до Холивуд – се изучават едни и същи седем урока. Те съставляват националната учебна програма, за която плащате по начини, които дори не можете да си представите. Ето защо по-добре да се запознаете с нея. Разбирайте ме както щете, но имайте предвид, че думите ми не съдържат никаква ирония. Именно това е материята, която преподавам; за нейното усвояване ми плащате. Постъпете с тази информация като решите за добре.
1. Объркване
Преди два дни получих писмо от една жена на име Кейти от Дюбоа, Индиана:
Кои големи идеи е важно да се предадат на малките деца? Според мен най-важно е те да разберат, че знанието не е идиосинкратично – че всичко е свързано помежду си; че знанието не е порой от факти, който ги залива и те са принудени да ги погълнат безпомощно. Истинската цел на ученето е да разбираш, да съгласуваш нещата.
Кейти греши. Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, гимназия, хорово пеене, събрания, неочаквани посещения, учения за противопожарна безопасност, езици за софтуерно програмиране, родителски срещи, дни за развитие на персонала, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация, каквато изобщо не съществува в света извън училището … Какво общо имат тези неща едно с друго?
Ако се вгледаме по-задълбочено в програмата и последователността на предметите, дори и в най-добрите училища ще открием липса на съгласуваност и куп вътрешни противоречия. За щастие децата не могат да предадат с думи паниката и гнева, предизвикани от постоянното нарушаване на естествения порядък и последователност, който им бива натрапван под предлог, че е качествено образование. Логиката на училищния манталитет е, че е по-добре да напуснеш училище, въоръжен с някакъв повърхностен жаргон, извлечен от икономиката, социологията, естествените науки и т.н., отколкото с чист, неподправен ентусиазъм. Освен всичко друго обаче, качеството в образованието означава и да опознаеш нещо в дълбочина. Объркването се настанява в съзнанието на децата поради това, че им преподават прекалено много непознати възрастни, които работят почти напълно изолирани един от друг и в повечето случаи претендират неоснователно, че притежават някакво експертно знание.
Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти. Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите и теориите нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. Това се забелязва по-трудно в началните класове, където йерархията на училищния опит като че изглежда по-смислена. Там някак се приема, че добронамерената, проста връзка между „да направим това“ и „да направим онова“ трябва да има основание, а и клиентелата още не е прозряла колко малко съдържание се крие зад игрите и преструвките.
Да вземем за пример великата последователност в природните процеси – като например прохождането и проговарянето; цикъла на светлината от изгрев до залез; древните традиции на фермера, ковача или обущаря; приготовленията за Деня на благодарността. Всички елементи са в пълна хармония един с друг, всяко действие е оправдано, произтича от миналото и върви към бъдещето. Училищната последователност не е такава – нито по отношение на отделните часове, нито по отношение на редуването им в програмата. Тя е налудничава. За нея няма никакво достатъчно логично основание. Малцина учители биха дръзнали да преподават уменията, необходими за критичен поглед към преподавателските и училищни догми, тъй като в тази система всичко трябва да се приема безпрекословно. Предметите биват изучавани, ако това въобще е възможно, по същия начин, по който се зубри катехизисът или трийсет и деветте постулата от веруюто на англиканската църква.
Аз преподавам пълна липса на смисъл; внушавам безкрайна разпокъсаност и отчуждение. Работата ми следва по-скоро методите за напасване на телевизионна програма, отколкото някаква логична последователност. В свят, в който домът е призрак, тъй като и двамата родители работят, постоянно се местят, сменят професиите си и гонят големи амбиции, или пък по някаква друга причина са прекалено объркани, за да могат да поддържат близки семейни отношения, аз преподавам на учениците си как да се примирят с объркването като своя съдба. Това е първият ми урок.
2. Класова принадлежност
Второто, на което уча децата, е да си знаят гьола. Внушавам на децата, че трябва да си стоят в класа. Не съм наясно кой определя подходящия за децата ми клас, но това не ми влиза в работата. Децата са номерирани, така че ако някое се изплъзне, лесно бива връщано в класа си. През годините съм бил свидетел на огромно разнообразие от начини, по които училищата номерират децата. В един момент на човек му става трудно да прозре, че под купчините номера се крият човешки същества. Номерирането на деца е крупно и печелившо занятие, макар да не е съвсем ясно каква е неговата цел. Не мога да проумея защо родителите толкова лесно позволяват да постъпваме така с децата им.
Както и да е; това не е моя работа. Работата ми е да науча децата да обичат да са вързани с други деца, номерирани като тях. Или поне да търпят стоически. Ако си свърша добре работата, на тях няма дори да им хрумне да са другаде, тъй като съм ги научил да завиждат на по-добрите класове и да се страхуват от тях, а по-слабите – да презират. Този метод за дисциплиниране е много ефикасен – под негово въздействие класът самостоятелно се строява в редици, идеални за маршировка. Това е истинският урок на всяко нагласено съревнование, каквото е училищното. Човек си научава мястото.
Въпреки че училищният план се базира на предположението, че 99% от децата ще останат в класа, в който са записани, аз все пак демонстрирам усилия да ги подтикна към по-високи постижения на тестовете, загатвайки, че е възможно за награда да преминат в по-горен клас. Често им намеквам, че един ден някой ще ги наеме на работа заради добрите им оценки, въпреки че личният ми опит показва, че в повечето случаи работодателите изобщо не се интересуват от това. Аз не лъжа открито, но с времето съм разбрал, че истината и преподаването в училище са две на практика несъвместими неща, както още Сократ е казал преди хиляди години. Номерираните класове показват на децата, че всеки си има място в пирамидата и няма начин да го напусне, освен ако не владее трикове с числа. В противен случай трябва да остане там, където са го сложили.
3. Равнодушие
Третото, на което уча децата, е равнодушие. Уча ги да не се интересуват прекалено от каквото и да е, макар да дават вид за обратното. Начинът, по който постигам това, е много коварен. Аз изисквам от тях да са напълно въвлечени в урока ми, да подскачат на чина от вълнение и да се конкурират ожесточено помежду си, за да ми доставят удоволствие. Това е толкова трогателно; подобно поведение е способно да впечатли всеки, дори и мен. Когато съм във върхова форма внимателно планирам уроците си така, че да провокирам именно такава демонстрация на ентусиазъм. Щом звънецът бие обаче, аз държа децата да изоставят всичко, което правят в момента, и да преминат бързо към следващата работна станция. Трябва да умеят да се включват и изключват като с електрически ключ. Не знам нито един клас, включително моя, в който някога нещо важно да е било довършено. Преживяванията на учениците не са пълнокръвни; те опитват по малко от това, по малко от онова – на „вноски“, съгласно плана.
Урокът, който преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде завършена докрай. Защо тогава да се вживяваме в каквото и да било? Годините, прекарани в компанията на училищния звънец, обработват всички, с изключение може би на най-издръжливите, да живеят в свят, в който няма нищо достатъчно важно. Звънците са тайната, неумолима училищна логика на времето. Те размиват границите между миналото и бъдещето, като уеднаквяват всички времеви интервали; подобно на карта, чиято абстракция уеднаквява всички планини и реки, въпреки че в живота те са съвсем различни. Училищният звънец инфектира всяко начинание с равнодушие.
4. Емоционална зависимост
Четвъртото, на което уча децата, е емоционална зависимост. Звездички, пчелички, корекции с червен химикал, усмивки и намръщени лица, награди, похвали и мъмрения – аз уча децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия. Всеки висшестоящ може да дава и отнема права, защото в училище права не съществуват (отнето е дори правото на свобода на словото, постановено от Върховния съд) освен ако училищната администрация не реши другояче. Като учител се разпореждам с личните решения на учениците, давайки карт бланш на тези, които одобрявам, и наказвайки ги за други, които застрашават контрола ми над ситуацията. Учениците постоянно правят опити да проявяват индивидуалност, затова действам незабавно и съм непреклонен. Индивидуалността е опасна, защото противоречи на класовата теория и не се поддава на класифициране.
Индивидуалността обикновено се проявява по някой от следните начини: децата се измъкват, печелейки време за себе си, под предлог, че им се ходи до тоалетната; или пък открадват някой миг в коридора с оправданието, че им се пие вода. Макар че съм наясно, че се преструват, аз им позволявам да ме „заблудят“, защото така ги правя зависими от моето благоволение. Понякога свободната воля се пръква под носа ми под формата на деца, които са ядосани, потиснати или щастливи за неща извън моя контрол. В тези случаи учителите не признават права; те само отнемат привилегии – заложниците на доброто поведение.
5. Интелектуална зависимост
Петото, на което уча децата, е интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Това е най-важният урок, който им преподавам: винаги трябва да чакаме някой, който знае повече от нас, да придаде значение на живота ни. Всички важни решения се взимат от експерт; единствено аз, учителят, мога да определям какво трябва да учат децата в класа ми. Всъщност тези решения взимат хората, които ми плащат, аз просто ги налагам. Ако ми се каже, че еволюцията е факт, а не теория, ще я преподавам така, както ми е спуснато и ще накажа метежниците, които се съпротивяват. Тъй като съм упълномощен да контролирам мисленето на децата, мога лесно да отделя добрите ученици от лошите.
Добрите ученици мислят така, както съм им казал, като не оказват съпротива и засвидетелстват задоволителен ентусиазъм. Аз избирам за кои от милионите неща, достойни да бъдат изучавани, имаме време в час. Макар че това всъщност правят безименните ми работодатели. Аз не решавам; има си хора за това – мен какво ме засяга? За моята професия не се изисква любопитство; изисква се конформизъм.
Лошите ученици, естествено, се съпротивяват, макар че им липсват понятия, с които да изразят това. Те упорстват да решават на своя глава какво и кога да учат. Как бихме могли ние, учителите, да оцелеем, ако допуснем това? За щастие съществуват изпитани с времето процедури за пречупване на тези деца, които дават отпор. Естествено, процесът се затруднява в случай, че те имат порядъчни родители, които им се притичват на помощ, но това се случва все по-рядко, въпреки лошата слава на училищата. Всички родители от средната класа смятат, че училището на тяхното дете не е от лошите. През цялата си практика като учител не съм срещнал нито един, който да мисли обратното. Това е удивително; то вероятно илюстрира най-добре съдбата на семействата, в които мама и татко са били добре школувани и са усвоили седемте урока.
Добрите хора чакат някой експерт да им каже какво да правят. Едва ли би било преувеличено да се твърди, че цялата ни икономика зависи от доброто усвояване на този урок. Помислете само какви последствия ще има, ако не научим децата да са зависими. Социалните служби едва ли ще оцелеят; те ще изчезнат в неотдавнашния исторически ад, от който са произлезли. Съветниците и терапевтите ще изпаднат в ужас, тъй като редовните доставки на психологически инвалиди ще секнат. Всички видове комерсиални забавления, включително телевизията, ще западнат, тъй като хората ще се научат отново да се забавляват сами. Ресторантите, производството на полуфабрикати и цялата плеяда от услуги в сферата на храненето ще се свият чувствително, тъй като хората ще се научат да си приготвят храна, вместо да зависят от непознати, които садят, берат, режат и готвят вместо тях. Голяма част от съвременното право, медицина и инженерство също ще отпаднат, както и производството на облекла и учителската професия. Всичко това може да ни сполети, ако училищата не продължават редовно да бълват безпомощни хора.
Не бързайте да гласувате за радикална реформа в училищата, ако искате още да си получавате заплатата. Създали сме начин на живот, който ще се срине, ако хората не правят каквото им е наредено, защото не знаят как да решават сами какво да правят. Това е един от най-важните уроци, които преподавам.
6. Условна самооценка
Шестото, на което уча децата, е условна самооценка. Някога опитвали ли сте се да излезете наглава с деца, чиито родители са ги убедили да вярват, че са обичани независимо от всичко? Значи сте наясно колко невъзможно е да накарате човек, който е уверен в себе си, да се подчини. Нашият свят не би устоял дълго, ако го залее поток от уверени хора. Ето защо уча децата, че тяхната самооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение. Класът ми бива непрекъснато оценяван и критикуван.
Всеки месец на родителите на ученика се изпраща формуляр, който ги уведомява дали трябва да му демонстрират одобрението си или не. Надлежно и прецизно, в проценти, е отбелязано точно колко недоволен трябва да е родителят от детето. Екологията на „доброто“ училище зависи от постоянното поддържане на недоволство; комерсиалната икономика зависи от същия стимулант. Някои хора биха се изненадали колко малко мисъл и време се влага в попълването на тези формуляри. Техните привидно обективни констатации обаче се натрупват и съставят профил на учениците. Той ги принуждава да достигнат до определени изводи за себе си и бъдещето си въз основа на небрежната преценка на някой непознат. Самооценката, която е фундаментът на всяко важно течение във философията, никога не се взима предвид. Урокът на тези формуляри, оценки и тестове е, че децата не трябва да се осланят на себе си и родителите си, а на преценката на сертифицирани длъжностни лица. Винаги някой друг трябва да ни казва колко струваме.
7. Няма къде да се скриеш
Седмото, на което уча децата, е че човек няма къде да се скрие. Уча ги, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани от мен и колегите ми. За децата няма нито лично пространство, нито лично време. Преминаването от една класна стая в друга трае точно триста секунди, с цел да се минимизира безразборното сприятеляване между учениците. Децата биват поощрявани да ковладят не само едно друго, а дори и родителите си. Естествено, аз приканвам родителите също да докладват, ако детето им кривне от правия път. Когато членовете на едно семейство са обучени да доносничат един срещу друг, няма опасност то да крие зловредни тайни.
Аз удължавам ръката на училището, като възлагам на учениците така нареченото „домашно“. По този начин ефектът на наблюдение се прехвърля и у дома, където в противен случай учениците биха могли да използват свободното си време, за да научат нещо, което не им е било позволено – да изследват самостоятелно живота или разговарят с някой мъдър съсед. Липсата на вярност към училищния идеал е демон, винаги готов да намери работа за празните ръце.
Постоянното наблюдение и пълното отнемане на всякаква възможност за уединение внушават, че на никой не може да се има доверие, че не е допустимо да имаш личен живот. Наблюдението е древен императив, прегръщан от доста влиятелни мислители. Той е основното предписание, изложено в „Републиката“, „Божият град“, „Институтите на християнската религия“, „Новата Атлантида“, „Левиатан“ и още куп трудове. Всички тези автори, които никога не са станали родители, са стигнали до един и същи извод: децата трябва да се наблюдават отблизо, ако искаш обществото да се подчинява на централизираната власт. Ако не ги строиш в униформени редици и не ги ангажираш да бият крак, те биха последвали първия разколник.
произвеждаме болтчета и гайки...
,,Тълпата - компактна маса, място на множество обмени, на индивидуалности, които се опират едни на други, колективен ефект - е унищожена в полза на една колекция от отделени индивидуалности. От гледната точка на пазача тя е заместена с едно неизброимо и контролируемо множество; от гледната точка на задържаните - с една арестова и наблюдавана самота." ,,Затворът се превръща в наказание едва след като в самата обществена структура, свободата-времето се осъзнава като олицетворение на благото. По този начин, се реализира идеята, че наказанието – затворът отнема на субекта свободата – времето, а обществото се лишава от икономическата полезност на индивида." В крайна сметка властта иска икономически полезни единици, които чинно да си играят ролите. А, онези които не го правят биват заместени от машини и/или заклеймени за негодни/,,повредени". Въпросът е какъв избор ще направи човек, в коя ,,килия" ще се набута, за да се чувства ,,полезен" на себе си и на другите.
Алтернатива на затъпяването: m.youtube.com/watch?v=a-fF8nX1HoI&feature=youtu.be
Нулевото детство - интервю с Ivo Kalushev от Роук и Ivaylo Ivanov от БАЕС пред програма Хоризонт на БНР тази сутрин. Струва се да се изслуша аудиото.
Иво Калушев: Децата вече не знаят как да си играят
Сегашните деца нямат детство, каза пред БНР Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук: „Това е тенд...Браво! Много хубаво предаване е станало.
Обявена е втората ни програма за 2019 - програма "Джедай", за превенция и защита от тормоз и агресия в училището и на улицата. Програмата е изцяло спонсорирана от БАЕС и участието за децата е БЕЗПЛАТНО. Програмата е за 4-6 участника и е с продължителност две седмици, включващи четири двучасови занимания/тренировки по умения за разсейване на конфликтни ситуации и основна самозащита за деца. За повече информация и кандидатстване, моля кликнете тук: rokeadventure.com/2019
Обявена е първата програма на Школа Роук за 2019 година, "Клуб Нария". Програмата е от най-високото ни ниво, А+ и в нея ще се включат 5 деца. Процесът на подбор ще продължи до края на Януари. За подробна информация и формуляр за кандидатстване, моля кликнете на линка по-долу.
Програми за 2019 – Школа за Приключения Роук
През 2019 година имаме запланувани няколко дългосрочни програми за деца на възраст от 10 до 15 години, както и ред...Докато всички си пожелават ЧНГ с банални и отдавна изтъркани клишета, ние ще ви поздравим с нещо по-различно. То беше част от най-първия сайт на Роук и е написано от Гълъбин, наш прекрасен приятел, който загина в морето отдавна. Той написа това, когато беше на 15 години. Така че, за новата година.... с пожелания да го намерим смисъла. Крайно време е.
В търсене на смисъла – Школа за Приключения Роук
Скапаният Смисъл може да се крие навсякъде. Иди го търси, като се свре някъде. В някоя чашка кафе, при някой мух...Благодаря! С пожелание за много нови вълнуващи приключения и осмислени дни!
Малко по малко прехвърляме съдържанието от стария ни сайт в новия. Днес прехвърлихме "Често задавани въпроси" - там е обяснено повече за начина ни на функциониране. Весели празници на всички! 😊🌈
rokeadventure.com/faq/
Още малко от гмуркането с Рьорих ЧСУ с чужди езици и изкуства, този път от под водата в басейн Спарк :)
Невероятни сте! Благодаря!
Ей че готино и на мен ми се прииска да съм дете в Рьорих :)!
Днес направихме поредната програма за гмуркане на деца, този път съвместно с Рьорих ЧСУ с чужди езици и изкуства и шестнадесет от прекрасните им ученици, избрани от училището за постиженията им през годината. Радваме се, че успяхме отново да предизвикаме много усмивки и вълнуващи и ценни преживявания - първото гмуркане в живота се помни завинаги :)
Благодарим и на басейн Спарк за гостоприемството!
БРАВО! Не спирайте да бъдете различни! Весели празници!!!
Наистина незабравимо! Благодарим за преживяването и за прекрасните снимки :) Щастлива Коледа на целия екип! Да продължаваме да се гмуркаме в неизвестното, вълнуващото, дълбокото с кураж и доверие!
Това е истинска фабрика за усмивки!
"Най-важното нещо, което можем да направим за децата е да ги научим как да мислят самостоятелно и да бъдат щастливи. А най-лошото, което можем да им сторим, е да им създадем впечатлението, че натрупването на суха информация ще ги направи умни и успешни. Личните преживявания изграждат духа, трупането на суха информация загася пламъчето на ентусиазма и убива мечтите. Самочувствието на едно дете идва от способността му да действа в непознати ситуации, а не от количеството натрупани факти. Нека дадем на децата си крила, не патерици. Нека им дадем истинско, а не фалшиво образование - такова, което им дава сила да повярват в себе си и да изградят един напълно нов и различен свят. По-добър свят от този, който ние обитаваме в момента."
-Иво Калушев, основател на Школа Роук
Благодарности за добрите думи на всички стари и нови приятели, които ни писаха през последните 24 часа! :) :) Програмите за първата половина на 2019 са почти готови. Скоро ще има повече подробности.
Обновеният ни сайт е вече онлайн :)
Школа за Приключения Роук – Не е важно какво гледаш, важното е да видиш…
Въпреки че заниманията ни са свързани с екстремни спортове, от 1993, когато започнахме дейността си, до днес, 2018...Beautiful!