8 страници статия за Роук в новия юбилеен брой на списание 360! Не пропускайте да я прочетете :) Списанието се продава във всички магазини в София за планинска и туристическа екипировка, в книжарници Буктрейдинг, както и в големите вериги бензиностанции. Съдържа и ваучери на стойност над 800 лева.
Нулевото детство - интервю с Иво, основател на Школа за Приключения Роук и Ивайло Иванов, председател на Българската Асоциация по Екстремни Спортове (БАЕС)
Аудио:
Прекрасна инициатива, нуждаеща се от малко подкрепа :)
В Дания се учат на емпатия в училище
В Дания се учат на емпатия в училище
maikomila.bg
„Емпатия“ идва от старогръцката дума ἐμπάθεια, което е различно от συμπάθεια, откъдето пък произлиза „симп...Children living close to nature develop better mental and physical health
Children living close to nature develop better mental and physical health
www.devdiscourse.com
Did you remember the last time you played in nature as a child If no, then chances are that your mental health could be affected. In a recent study, it has beeТова е изключително важно и трябва да се знае. Също и това: www.facebook.com/ChamberOfArchitectsInBulgaria/posts/2606271279464146
media.framar.bg
По повод решението на МЗ обединението Детско здраве да строи Националната детска болница архитект Петкана Б...
"...И все пак още от раждането си ние живеем в присъствието и под властта на този демон - страха. Детето се предупреждава хиляди пъти през годината да се пази от това и от онова; то може да се отрови; може да се удари и дори да загине; може да му се случи нещо ужасно, ако не постъпва по този или по онзи начин. Мъже и жени не могат да търпят вида на някое безобидно животно или насекомо, защото като деца им е било казано, че то ще ги нарани. Едно от най-жестоките неща, които можем да си представим, е да отпечатаме върху пластичния детски ум ужасния образ на страха, който също като буквите, врязани върху кората на младо дърво, става все по-широк и по-дълбок с годините.
Гибелните сенки на подобни вредни и пагубни картини ще покриват целия живот и ще засенчат светлото слънце на радостта и щастието. Един австралийски писател казва: „Едно от най-големите нещастия, което вероятно може да се случи на едно подрастващо дете, е да има майка, която вечно е тормозена от невротичен страх." Ако някоя майка бъде завладяна от своите страхове - патологични, дребни и обсебващи - това неизбежно ще се отрази неблагоприятно върху обстановката, в която растат децата.
Произходът на страха се корени в навика или инстинкта да се очаква най-лошото. Майка, която не си позволява да действа или не позволява на своите деца да действат, без да извиква във въображението си хилядите неприятни възможности, които могат да се случат, налива в чашата на живота бавно действаща отрова. „Аз знам, че днес хиляди момчета и момичета треперят от страх, слабост, пасивност и неспособност за активни действия, защото като малки те са карани да виждат потенциалната опасност във всичко, което са правили или са се опитвали да правят. Майката носи огромна отговорност, когато (поради глупави страхове от предполагаемо нараняване) забранява на детето си да върши неща, които ще допринесат за култивирането на смелост, устойчивост, увереност в собствените сили и самоконтрол."
„Изучавал съм криминална и детска психология повече от 20 години" - казва д-р Лино Фериани. - „Хиляди пъти съм бил принуден да установявам тъжния факт, че най-малко 88% от болезнено страхливите деца биха могли да бъдат излекувани и да се спасят навреме, ако са били прилагани разумните принципи на психичната и физическата хигиена, в която основният фактор е внушението, вдъхновено от разумна смелост". Много майки и бавачки измислят всевъзможни плашещи неща, с които да всяват страх у нещастните бебета, за да бъдат послушни. Те дори се опитват да ги накарат да заспят, като им казват: „Ако не заспиш веднага, една голяма страшна мечка ще дойде и ще те изяде!". По какъв начин би могъл да заспи едни възрастен човек, ако имаше реална опасност това да се случи? Страхът от тъмнината едва ли би съществувал, ако родителите показваха внимателно на децата си, че нещата са еднакви както на тъмно, така и на светло. Вместо да правят това, те плашат децата, че в тъмнината живеят какви ли не страшни същества и чудовища. Един поет добре е изразил този жесток, но за съжаление разпространен грях, срещу здравото детско съзнание: „Тоз, който всява страх в децата, спира техните игри и песни, това не е просто грешка, а тежък морален грях. "
Майките хабят много енергия, като се безпокоят за своите деца. Някои от тях не могат нито за миг да се отпуснат, когато момичетата или момчетата не са пред погледа им. Колко пъти сте си представяли как децата ви падат от някое дърво или покрив? Колко пъти сте си въобразявали, че децата ви са се удавили в реката, когато са отишли да плуват или да ловят риба? Колко пъти сте си мислили, че ще донесат момчето ви с окървавено лице или със счупен крак от футболното игрище? След като нито едно от тези неща не се е случило, с какво ще компенсирате часовете на душевно страдание и намаления жизнен и физически тонус вследствие на това? Подобни безполезни мисли за евентуални нещастия състаряват преждевременно много жени. Най-лошото е това, че много от тези майки смятат за свой дълг и признак на голяма любов към децата си да се притесняват през цялото време. С такива уплашени и прекалено загрижени майки, които обграждат децата си с атмосфера на страх и им внушават все нови и нови страхове, не е изненадващо, че целият свят изглежда обременен и превит под страшната тежест на страха и безпокойството.
Идете на което и да е събиране, без значение колко щастливи и радостни изглеждат хората там, и след като разпитате дори и най-веселите от тях, ще откриете, че червеят на страха е заседнал в сърцата на всички тях под някаква форма. Страхът от злополука, болест, бедност, смърт или някакво голямо нещастие витае дори и по време на най-голямото веселие. Животът на хиляди хора преминава под сянката на страха, преследвани от ужасната мисъл за приближаването на неясна смъртоносна опасност. Много мъже и жени ограничават живота си, притеснявайки се за това какво може да им се случи утре. Семейството не може да си позволи някакво малко безобидно удоволствие, да пътува или да се абонира за някое хубаво списание или вестник. То не може да отдели време за крайно нужната почивка. Трябва да пести от дрехи и дори от храна и от всякакви видове културни мероприятия или забавления, които струват пари, просто защото времената другата година могат да бъдат трудни. „Може да настъпи парична криза", настоява песимистът. „Някое от децата може да се разболее, може да дойдат лоши дни, годината може да е неплодородна, бизнесът може да се окаже неуспешен. Ние не можем да кажем какво може да се случи, но трябва да сме подготвени за най-лошото".
Животът на стотици семейства се разрушава, понякога непоправимо, дори от мисълта за предстоящо нещастие. Една от най-лошите черти на този пестелив, тревожен и несигурен начин на живот е, че той спира преждевременно развитието на подрастващите и хвърля тъмна сянка върху тяхното бъдеще и настояще..."
Най-смъртоносният инструмент на ума за съсипване на човешкия живот е страхът ~ Орисън Сует МАРДЕН
webstage.bg
„Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки, които лишават походката...Този страх, ограничавайки и подтискайки, води до омраза към майката или бащата и се изражда в сакати и болни възрастни...
Вирусът на цифровото слабоумие
Малките деца /3-4 годишни/спират да възприемат задачите двуизмерно...разпознават цифри и редят пъзели на таблет, но не могат да разпознаят цифри и задачи на хартия и да наредят обикновен пъзел... Не могат да се концентрират върху книга...сетивата са им свръхстимулирани и всичко около тях им се струва незабележимо или сиво... слушането с разбиране като умение, заради липсата на слухова стимулация почти отсъства...появяват се сензорни проблеми, проблеми с концентрацията, а при по-големите и с комуникацията. А най-тъпото е, че днешните родители не разбират, дават им ги, за да бъдат “освободени” от занимания с тях. Децата на 10-12 годишна възраст незнаят на какво да си играят, освен с телефона...темите за разговор са само игрите на техните устройства...и това е само върхът на айсберга.
Познавам такива деца, които са постоянно на телефона, и са с диагноза забавяне в развитието :( Това наистина е вирус... Какво ли ще е бъдещето им?!
Напълно актуален и верен материал! За жалост само хора, които работят с деца виждат в пълна степен случващото се, а последиците му ще оформят целия ни свят съвсем скоро.
Саксиените деца | Нашите автори | OFFNews.bg
offnews.bg
Кога точно, през коя година и месец министърът на образованието ще проумее една голяма истина – че няколко по...За съжаление, а в някои случаи за радост, всичко започва от дома и от родителите. Нито министъра, нито министерството могат да те възпитат и да ти дадат (или отнемат) това, което родителите трябва и могат да направят за теб, за да станеш човек. Онзи ден направо ми се искаше да снимам зомбитата родители, които без изключение до един бяха насядали в междублоковото пространство, пиещи бира и без изключение до един, забили носове в телефоните си, докато в това време деца на възраст от 2 до 5 години търчаха и неистово крещяха (защото такава им е играта - истерична - явно търсят внимание) незабелязвани от тях. А, дори Южния парк е на прилично разстояние от нас.......Та, когато вкъщи те възпитават с телефон и телевизор и те водят на разходка в мола, ходи се оплачи на министъра.....Ха!
Изказваме най-искрени съболезнования по случай първия учебен ден на всички деца (а и на техните родители), които са жертва на една напълно счупена и неработеща образователна система. Хора, събудете се! Дори и ние да сме се повредили, нека поне децата ни имат шанс в този напълно объркан свят. Алтернативи винаги има, ако в нас има смелост, достойнство и мъдрост.
Много правилно казано така е
Преди нямаше от къде да се учат родителите. Може и да са грешки !? Сега има богата информация, вече нямат основание да грешат.
Това е реакция на родител който няма собствен свят,а постоянно търси контакт да се доближи до себе си,чрез силата да доминира над безжащитното дете.Силата на слабия,забравил,че и той е бил дете.
И после в живота ще мислят, че не заслужават ничия обич, няма да са щастливи.
Автомоторна защита,намразват себе си ,за да се защитят...интуицията им ги кара да предвидят и изживеят предварително бъдещият конфликт.
Децата се нуждаят от обич, не само от критики
Ще си взема поука!
Точно!
Точно!
Не винаги сме прави и самите ние!Така е!
Много вярно
Процесът за подбор на младеж за стажант инструктор в Роук все още продължава и се оказа значително по-труден отколкото очаквахме. Въпреки многото кандидати до момента, все още окончателен избор не е направен. Ако някой се колебае, притеснява, срамува, страхува да се яви на интервю, нека преодолее себе си и го направи :) Напомняме - програмата е БЕЗПЛАТНА, възрастовата група е 10-15 и детето което изберем ще получи възможност за кариера и напълно уреден живот в планинските и екстремни спортове - нещо, за което мнозина могат само да си мечтаят. За повече информация - rokeadventure.com/2019
Междувременно, няколко случайни снимки от лятото (което продължава :) )
Ivo Kalushev, Niki Vajra, Ivaylo Ivanov, Nevena Staeva
5 годишна ако може да записвам Айа
Прегледайте си резервите😉
Паралелна реалност, много ми харесва! Пожелавам ви успех и вдъхновение
Това е много малка част от материала, цялата статия може да намерите в списанието.
Роук и децата на новото време - Списание 360
www.360mag.bg
Запознайте се с Роук - първата в България детска школа за екстремни спортове и приключения сред природатаОт днес може да си купите списание 360°, където освен цялото останало прекрасно съдържание ще намерите и осем страници материал за Роук с доста интересни интервюта с Ivo Kalushev и Niki Vajra :)
Списание 360° е дефинитивният източник на информация за планински, екстремни и приключенски спортове и дисциплини в България - луксозно издание, което излиза само няколко пъти в годината и съдържа повече от 100 страници много качествена информация, (както и ваучери на стойност повече от 800лв.). Можете да го намерите в магазини Стената, Алпи, Basecamp, както и в повечето магазини в София за планинска екипировка и алтернативен туризъм. Също така в книжарници Буктрейдинг, а из цялата страна и в бензиностанции OMV, Shell, Лукойл, Петрол...
Заслужава си :)
Списанието е супер. Ваучерите миналата година бяха чисто български. Никакви отстъпки, никакъв смисъл. Жалко. За пореден път ни имат за балъци. Съжалявам, че се доверих. Издържам отбор , а децата ме разубедиха да им пазарувам.
Започва първият летен пещерен лагер на Роук за 2019! До довечера вече няма да има място за палатки... 🙂
Щастливци! 🤩
Пристигамеееее...
Продължаваме с образователните материали за родители. Публикуваме малка част от едно скорошно интервю с Ivo, собственик на Роук:
Въпрос: Вие имате огромен опит в работата с деца, и това неминуемо включва и техните родители. Какви са ви впечатленията от начина, по който се отглеждат децата в България в момента?
Иво: В България имаме много голям проблем с липсата на разбиране за това какво представлява възпитанието на едно дете. Факторите, които допринасят за това са много - културни, народопсихология. Но резултатите ги виждаме с прости очи в плачевното състояние на цялото ни общество. Мога да ви кажа, че след почти 30 години работа с деца и техните родители, тази година за пръв път бяхме на косъм да активираме механизмите за защита на дете, предвидени по закон - при това детето не беше малко. Честно казано не го направихме, само защото в тази държава не е ясно кое е по-малкото зло. Но се сблъскваме все повече и повече със случаи на домашно насилие - физическо, но много често психологическо и вербално. Много "родители" си въобразяват, че възпитанието на едно дете е свързано с крясъци, шамари, наказания. Дори много от онези, които са против шамарите си мислят, че крещенето е някак ОК - а то има най-дълготрайни последици. Когато детето е много малко тези неща може в много критичен момент да го стреснат, да го накарат да внимава, дори да го предпазят от нещо сериозно. Но общо взето след четвъртата година вече говорим основно за нанасяне на сериозни травми, които остават за цял живот. Крещене и наказателни мерки по отношение на тийнейджъри вече са нещо напълно недопустимо. Дори и при привидно "успешен" временен ефект, дълготрайният ефект е абсолютно пагубен и ние като организация работим с тези деца, с лекуването на тези травми... нещо, което за съжаление не винаги е постижимо. Крайно време е да излезем от първобитното си мислене и да разберем, че възпитание се дава само посредством ЛИЧЕН ПРИМЕР. Всяко дете знае и усеща много добре какво представляват родителите му, дори да се страхува и да се е научило да не го показва. От друга страна родителите масово нямат никаква представа от вътрешния свят на децата си. Насилието към деца води само и единствено до едно - до убиване на искреността и до изграждане на инстинкти и умения за външно нагласяне към ситуации. Природно интелигентните деца се нагласят най-добре и въобще не им личи. Това създава един свят, изпълнен с фалшиви хора.
___________
Препоръчваме и прочитането на тази статия:
www.obekti.bg/chovek/10-priznaka-che-trovite-zhivota-na-deteto-si-bez-da-go-osznavate-dori
Интервюто е за радио, не е публикувано в Интернет. Ако ни остане време може да се транскрибира цялото, но този откъс е особено актуален напоследък.
Здравейте и благодаря за публикацията! Ще можем ли да прочетем някъде цялото интервю?
Обявена е безплатна програма за обучение на младши инструктори към Роук!
След интервюта с повече от 130 деца за програма "Мартел" решихме да отделим набора на инструктори към школата като отделна програма. Ще приемем едно или две деца за дългосрочно обучение в школата с перспектива за постоянна кариера в нашите организации у нас и в чужбина. Ако искате вашето дете да има наистина уникален, щастлив, здравословен и напълно осигурен живот сред природата, превръщайки онова, което го вълнува в своя професия, не изпускайте тази възможност. Подобни програми при нас се обявяват веднъж на 10-ина години. Последната беше през 2008г.
За повече информация: rokeadventure.com/2019/
Програми за 2019 – Школа за Приключения Роук
rokeadventure.com
През 2019 година имаме запланувани няколко дългосрочни програми за деца на възраст от 10 до 15 години, както и ред...Това е много хубаво
Простичко и вярно:
Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път
www.obekti.bg
Детството е любимата област на психолозите. Когато се изправят срещу даден проблем, обикновено търсят корени...Честит ден на детето на всички наши минали, настоящи и бъдещи курсисти, инструктори, приятели и учители, и на всички, които не са изоставили детето в себе си!!! :)
Обявена е БЕЗПЛАТНА програма към пещерния клуб "Е. Мартел" за обучение на деца с цел включването им през следващите години в спелеоложките ни изследователски екипи. Възрастовата група е 12-15. Програмата е за селекция на деца, които ще получат поетапно обучение в течение на няколко години във всички аспекти на спелеологията. Повече информация тук:
rokeadventure.com/2019
Доста добре описва онова, което наблюдаваме при много деца, които идват при нас (както и при техните родители). Вредите, които това отношение нанася са безброй и много често - непоправими.
Поради това, което наблюдаваме в момента при израстването на съвременните деца решихме да направим нещо, което не сме правили до момента. Школа Роук обявява постоянен клуб "Гед" - за деца, чиито родители са избрали да ги отглеждат без електронни устройства и без целодневна училищна заетост. Онези, които бъдат приети в програмата ще получат достъп до ВСИЧКИ дейности на школата, целогодишно. Роук ще окаже максимална подкрепа в израстването им. Възрастовата група е 10-15г. Кандидатстването е с интервю с детето, както и в последствие с родителите му. За повече информация - rokeadventure.com/2019
Tova drakon li e?)
Програма "Джедай" е запълнена и стартира утре. За програма "Нария" безпрецедентно за нас се извърши селекция измежду 1384 деца, програмата също ще стартира съвсем скоро. В момента стартират и няколко нови затворени програми, ще има и нови публични. Благодарим на всички, които проявиха интерес! :)
Четете, споделяйте!! За нас, като организация, която работи с деца от почти три десетилетия проблемите на тази стратегия не са в опитите да се ограничи домашното насилие (което е сериозен проблем в България и трябва да се адресира), нито в либералното сексуално образование (също, много нужно за това поколение), а в разширяването на правомощията на държавата по отношение на отглеждането на децата. Нямаме адекватна държава за нещо подобно, а и това по принцип е пагубна формула. Проблемите не се решават със силов контрол, а с промяна на културата и с образоване на всички замесени.
Поискай управляващите да отхвърлят стратегията за детето! - Граждани в действие
civilactionbg.com
До 8 февруари, 2019г. е крайния срок за внясане на становища във връзка с Проект за Национална стратегия за детет...ЗАТЪПЯВАНЕ
от Джон Гатоу
Превод: Гаяне Минасян
Извадка от книгата: "Затъпяване - скритата цел на държавното образование" изд. „Изток-Запад“
Наричайте ме г-н Гатоу, моля. Преди трийсет години, поради липса на по-добро занимание, опитах да преподавам в училище. Имам диплома за преподавател по английски език и литература, но професията ми не е такава. Аз не преподавам английски; преподавам училищен манталитет и печеля награди за това.
Макар че на различните места под думата „преподаване“ се разбират различни неща, навсякъде – от Харлем до Холивуд – се изучават едни и същи седем урока. Те съставляват националната учебна програма, за която плащате по начини, които дори не можете да си представите. Ето защо по-добре да се запознаете с нея. Разбирайте ме както щете, но имайте предвид, че думите ми не съдържат никаква ирония. Именно това е материята, която преподавам; за нейното усвояване ми плащате. Постъпете с тази информация като решите за добре.
1. Объркване
Преди два дни получих писмо от една жена на име Кейти от Дюбоа, Индиана:
Кои големи идеи е важно да се предадат на малките деца? Според мен най-важно е те да разберат, че знанието не е идиосинкратично – че всичко е свързано помежду си; че знанието не е порой от факти, който ги залива и те са принудени да ги погълнат безпомощно. Истинската цел на ученето е да разбираш, да съгласуваш нещата.
Кейти греши. Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, гимназия, хорово пеене, събрания, неочаквани посещения, учения за противопожарна безопасност, езици за софтуерно програмиране, родителски срещи, дни за развитие на персонала, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация, каквато изобщо не съществува в света извън училището … Какво общо имат тези неща едно с друго?
Ако се вгледаме по-задълбочено в програмата и последователността на предметите, дори и в най-добрите училища ще открием липса на съгласуваност и куп вътрешни противоречия. За щастие децата не могат да предадат с думи паниката и гнева, предизвикани от постоянното нарушаване на естествения порядък и последователност, който им бива натрапван под предлог, че е качествено образование. Логиката на училищния манталитет е, че е по-добре да напуснеш училище, въоръжен с някакъв повърхностен жаргон, извлечен от икономиката, социологията, естествените науки и т.н., отколкото с чист, неподправен ентусиазъм. Освен всичко друго обаче, качеството в образованието означава и да опознаеш нещо в дълбочина. Объркването се настанява в съзнанието на децата поради това, че им преподават прекалено много непознати възрастни, които работят почти напълно изолирани един от друг и в повечето случаи претендират неоснователно, че притежават някакво експертно знание.
Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти. Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите и теориите нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. Това се забелязва по-трудно в началните класове, където йерархията на училищния опит като че изглежда по-смислена. Там някак се приема, че добронамерената, проста връзка между „да направим това“ и „да направим онова“ трябва да има основание, а и клиентелата още не е прозряла колко малко съдържание се крие зад игрите и преструвките.
Да вземем за пример великата последователност в природните процеси – като например прохождането и проговарянето; цикъла на светлината от изгрев до залез; древните традиции на фермера, ковача или обущаря; приготовленията за Деня на благодарността. Всички елементи са в пълна хармония един с друг, всяко действие е оправдано, произтича от миналото и върви към бъдещето. Училищната последователност не е такава – нито по отношение на отделните часове, нито по отношение на редуването им в програмата. Тя е налудничава. За нея няма никакво достатъчно логично основание. Малцина учители биха дръзнали да преподават уменията, необходими за критичен поглед към преподавателските и училищни догми, тъй като в тази система всичко трябва да се приема безпрекословно. Предметите биват изучавани, ако това въобще е възможно, по същия начин, по който се зубри катехизисът или трийсет и деветте постулата от веруюто на англиканската църква.
Аз преподавам пълна липса на смисъл; внушавам безкрайна разпокъсаност и отчуждение. Работата ми следва по-скоро методите за напасване на телевизионна програма, отколкото някаква логична последователност. В свят, в който домът е призрак, тъй като и двамата родители работят, постоянно се местят, сменят професиите си и гонят големи амбиции, или пък по някаква друга причина са прекалено объркани, за да могат да поддържат близки семейни отношения, аз преподавам на учениците си как да се примирят с объркването като своя съдба. Това е първият ми урок.
2. Класова принадлежност
Второто, на което уча децата, е да си знаят гьола. Внушавам на децата, че трябва да си стоят в класа. Не съм наясно кой определя подходящия за децата ми клас, но това не ми влиза в работата. Децата са номерирани, така че ако някое се изплъзне, лесно бива връщано в класа си. През годините съм бил свидетел на огромно разнообразие от начини, по които училищата номерират децата. В един момент на човек му става трудно да прозре, че под купчините номера се крият човешки същества. Номерирането на деца е крупно и печелившо занятие, макар да не е съвсем ясно каква е неговата цел. Не мога да проумея защо родителите толкова лесно позволяват да постъпваме така с децата им.
Както и да е; това не е моя работа. Работата ми е да науча децата да обичат да са вързани с други деца, номерирани като тях. Или поне да търпят стоически. Ако си свърша добре работата, на тях няма дори да им хрумне да са другаде, тъй като съм ги научил да завиждат на по-добрите класове и да се страхуват от тях, а по-слабите – да презират. Този метод за дисциплиниране е много ефикасен – под негово въздействие класът самостоятелно се строява в редици, идеални за маршировка. Това е истинският урок на всяко нагласено съревнование, каквото е училищното. Човек си научава мястото.
Въпреки че училищният план се базира на предположението, че 99% от децата ще останат в класа, в който са записани, аз все пак демонстрирам усилия да ги подтикна към по-високи постижения на тестовете, загатвайки, че е възможно за награда да преминат в по-горен клас. Често им намеквам, че един ден някой ще ги наеме на работа заради добрите им оценки, въпреки че личният ми опит показва, че в повечето случаи работодателите изобщо не се интересуват от това. Аз не лъжа открито, но с времето съм разбрал, че истината и преподаването в училище са две на практика несъвместими неща, както още Сократ е казал преди хиляди години. Номерираните класове показват на децата, че всеки си има място в пирамидата и няма начин да го напусне, освен ако не владее трикове с числа. В противен случай трябва да остане там, където са го сложили.
3. Равнодушие
Третото, на което уча децата, е равнодушие. Уча ги да не се интересуват прекалено от каквото и да е, макар да дават вид за обратното. Начинът, по който постигам това, е много коварен. Аз изисквам от тях да са напълно въвлечени в урока ми, да подскачат на чина от вълнение и да се конкурират ожесточено помежду си, за да ми доставят удоволствие. Това е толкова трогателно; подобно поведение е способно да впечатли всеки, дори и мен. Когато съм във върхова форма внимателно планирам уроците си така, че да провокирам именно такава демонстрация на ентусиазъм. Щом звънецът бие обаче, аз държа децата да изоставят всичко, което правят в момента, и да преминат бързо към следващата работна станция. Трябва да умеят да се включват и изключват като с електрически ключ. Не знам нито един клас, включително моя, в който някога нещо важно да е било довършено. Преживяванията на учениците не са пълнокръвни; те опитват по малко от това, по малко от онова – на „вноски“, съгласно плана.
Урокът, който преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде завършена докрай. Защо тогава да се вживяваме в каквото и да било? Годините, прекарани в компанията на училищния звънец, обработват всички, с изключение може би на най-издръжливите, да живеят в свят, в който няма нищо достатъчно важно. Звънците са тайната, неумолима училищна логика на времето. Те размиват границите между миналото и бъдещето, като уеднаквяват всички времеви интервали; подобно на карта, чиято абстракция уеднаквява всички планини и реки, въпреки че в живота те са съвсем различни. Училищният звънец инфектира всяко начинание с равнодушие.
4. Емоционална зависимост
Четвъртото, на което уча децата, е емоционална зависимост. Звездички, пчелички, корекции с червен химикал, усмивки и намръщени лица, награди, похвали и мъмрения – аз уча децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия. Всеки висшестоящ може да дава и отнема права, защото в училище права не съществуват (отнето е дори правото на свобода на словото, постановено от Върховния съд) освен ако училищната администрация не реши другояче. Като учител се разпореждам с личните решения на учениците, давайки карт бланш на тези, които одобрявам, и наказвайки ги за други, които застрашават контрола ми над ситуацията. Учениците постоянно правят опити да проявяват индивидуалност, затова действам незабавно и съм непреклонен. Индивидуалността е опасна, защото противоречи на класовата теория и не се поддава на класифициране.
Индивидуалността обикновено се проявява по някой от следните начини: децата се измъкват, печелейки време за себе си, под предлог, че им се ходи до тоалетната; или пък открадват някой миг в коридора с оправданието, че им се пие вода. Макар че съм наясно, че се преструват, аз им позволявам да ме „заблудят“, защото така ги правя зависими от моето благоволение. Понякога свободната воля се пръква под носа ми под формата на деца, които са ядосани, потиснати или щастливи за неща извън моя контрол. В тези случаи учителите не признават права; те само отнемат привилегии – заложниците на доброто поведение.
5. Интелектуална зависимост
Петото, на което уча децата, е интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Това е най-важният урок, който им преподавам: винаги трябва да чакаме някой, който знае повече от нас, да придаде значение на живота ни. Всички важни решения се взимат от експерт; единствено аз, учителят, мога да определям какво трябва да учат децата в класа ми. Всъщност тези решения взимат хората, които ми плащат, аз просто ги налагам. Ако ми се каже, че еволюцията е факт, а не теория, ще я преподавам така, както ми е спуснато и ще накажа метежниците, които се съпротивяват. Тъй като съм упълномощен да контролирам мисленето на децата, мога лесно да отделя добрите ученици от лошите.
Добрите ученици мислят така, както съм им казал, като не оказват съпротива и засвидетелстват задоволителен ентусиазъм. Аз избирам за кои от милионите неща, достойни да бъдат изучавани, имаме време в час. Макар че това всъщност правят безименните ми работодатели. Аз не решавам; има си хора за това – мен какво ме засяга? За моята професия не се изисква любопитство; изисква се конформизъм.
Лошите ученици, естествено, се съпротивяват, макар че им липсват понятия, с които да изразят това. Те упорстват да решават на своя глава какво и кога да учат. Как бихме могли ние, учителите, да оцелеем, ако допуснем това? За щастие съществуват изпитани с времето процедури за пречупване на тези деца, които дават отпор. Естествено, процесът се затруднява в случай, че те имат порядъчни родители, които им се притичват на помощ, но това се случва все по-рядко, въпреки лошата слава на училищата. Всички родители от средната класа смятат, че училището на тяхното дете не е от лошите. През цялата си практика като учител не съм срещнал нито един, който да мисли обратното. Това е удивително; то вероятно илюстрира най-добре съдбата на семействата, в които мама и татко са били добре школувани и са усвоили седемте урока.
Добрите хора чакат някой експерт да им каже какво да правят. Едва ли би било преувеличено да се твърди, че цялата ни икономика зависи от доброто усвояване на този урок. Помислете само какви последствия ще има, ако не научим децата да са зависими. Социалните служби едва ли ще оцелеят; те ще изчезнат в неотдавнашния исторически ад, от който са произлезли. Съветниците и терапевтите ще изпаднат в ужас, тъй като редовните доставки на психологически инвалиди ще секнат. Всички видове комерсиални забавления, включително телевизията, ще западнат, тъй като хората ще се научат отново да се забавляват сами. Ресторантите, производството на полуфабрикати и цялата плеяда от услуги в сферата на храненето ще се свият чувствително, тъй като хората ще се научат да си приготвят храна, вместо да зависят от непознати, които садят, берат, режат и готвят вместо тях. Голяма част от съвременното право, медицина и инженерство също ще отпаднат, както и производството на облекла и учителската професия. Всичко това може да ни сполети, ако училищата не продължават редовно да бълват безпомощни хора.
Не бързайте да гласувате за радикална реформа в училищата, ако искате още да си получавате заплатата. Създали сме начин на живот, който ще се срине, ако хората не правят каквото им е наредено, защото не знаят как да решават сами какво да правят. Това е един от най-важните уроци, които преподавам.
6. Условна самооценка
Шестото, на което уча децата, е условна самооценка. Някога опитвали ли сте се да излезете наглава с деца, чиито родители са ги убедили да вярват, че са обичани независимо от всичко? Значи сте наясно колко невъзможно е да накарате човек, който е уверен в себе си, да се подчини. Нашият свят не би устоял дълго, ако го залее поток от уверени хора. Ето защо уча децата, че тяхната самооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение. Класът ми бива непрекъснато оценяван и критикуван.
Всеки месец на родителите на ученика се изпраща формуляр, който ги уведомява дали трябва да му демонстрират одобрението си или не. Надлежно и прецизно, в проценти, е отбелязано точно колко недоволен трябва да е родителят от детето. Екологията на „доброто“ училище зависи от постоянното поддържане на недоволство; комерсиалната икономика зависи от същия стимулант. Някои хора биха се изненадали колко малко мисъл и време се влага в попълването на тези формуляри. Техните привидно обективни констатации обаче се натрупват и съставят профил на учениците. Той ги принуждава да достигнат до определени изводи за себе си и бъдещето си въз основа на небрежната преценка на някой непознат. Самооценката, която е фундаментът на всяко важно течение във философията, никога не се взима предвид. Урокът на тези формуляри, оценки и тестове е, че децата не трябва да се осланят на себе си и родителите си, а на преценката на сертифицирани длъжностни лица. Винаги някой друг трябва да ни казва колко струваме.
7. Няма къде да се скриеш
Седмото, на което уча децата, е че човек няма къде да се скрие. Уча ги, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани от мен и колегите ми. За децата няма нито лично пространство, нито лично време. Преминаването от една класна стая в друга трае точно триста секунди, с цел да се минимизира безразборното сприятеляване между учениците. Децата биват поощрявани да ковладят не само едно друго, а дори и родителите си. Естествено, аз приканвам родителите също да докладват, ако детето им кривне от правия път. Когато членовете на едно семейство са обучени да доносничат един срещу друг, няма опасност то да крие зловредни тайни.
Аз удължавам ръката на училището, като възлагам на учениците така нареченото „домашно“. По този начин ефектът на наблюдение се прехвърля и у дома, където в противен случай учениците биха могли да използват свободното си време, за да научат нещо, което не им е било позволено – да изследват самостоятелно живота или разговарят с някой мъдър съсед. Липсата на вярност към училищния идеал е демон, винаги готов да намери работа за празните ръце.
Постоянното наблюдение и пълното отнемане на всякаква възможност за уединение внушават, че на никой не може да се има доверие, че не е допустимо да имаш личен живот. Наблюдението е древен императив, прегръщан от доста влиятелни мислители. Той е основното предписание, изложено в „Републиката“, „Божият град“, „Институтите на християнската религия“, „Новата Атлантида“, „Левиатан“ и още куп трудове. Всички тези автори, които никога не са станали родители, са стигнали до един и същи извод: децата трябва да се наблюдават отблизо, ако искаш обществото да се подчинява на централизираната власт. Ако не ги строиш в униформени редици и не ги ангажираш да бият крак, те биха последвали първия разколник.
Алтернатива на затъпяването: m.youtube.com/watch?v=a-fF8nX1HoI&feature=youtu.be
,,Тълпата - компактна маса, място на множество обмени, на индивидуалности, които се опират едни на други, колективен ефект - е унищожена в полза на една колекция от отделени индивидуалности. От гледната точка на пазача тя е заместена с едно неизброимо и контролируемо множество; от гледната точка на задържаните - с една арестова и наблюдавана самота." ,,Затворът се превръща в наказание едва след като в самата обществена структура, свободата-времето се осъзнава като олицетворение на благото. По този начин, се реализира идеята, че наказанието – затворът отнема на субекта свободата – времето, а обществото се лишава от икономическата полезност на индивида." В крайна сметка властта иска икономически полезни единици, които чинно да си играят ролите. А, онези които не го правят биват заместени от машини и/или заклеймени за негодни/,,повредени". Въпросът е какъв избор ще направи човек, в коя ,,килия" ще се набута, за да се чувства ,,полезен" на себе си и на другите.
произвеждаме болтчета и гайки...