ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ ИКСТЛАН

ЧАСТ ВТОРА

 

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ ИКСТЛАН – ОТКРИВАНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НАЙ-ДЪЛГАТА ПОДВОДНА ПЕЩЕРА С ЕДИНСТВЕН ВХОД В СВЕТА

(част 2 от “За Нас и Пещерното Гмуркане”)

 

от Иво Калушев, м. Юни 2016г.

© 2016 – 2019 Школа за Приключения Роук и DivingMexico ; Всички права запазени – моля не копирайте тези текстове другаде!

 

Деян на входа на Икстлан, 2013 г.

 

⬅︎ КЪМ “СТРУКТУРА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ” ⬅︎

 

ПРЕДИСТОРИЯ

 

През пролетта на 2013 година водолазната ни школа започна да търси възможност за закупуване на сеноте в джунглата на Юкатан. Тъй като първоначалното ни намерение беше да създадем център за гмуркане, който да е значително по-добър и различен от всички останали в региона, притежаването на собствено сеноте за провеждане на курсове изглеждаше като много интересна идея. Тогава въобще не подозирахме, че това ще доведе до възникването на един от най-интересните изследователски проекти в Мексико, и че ще си създадем “работа” за много години напред.

“Сеноте”-тата в мексиканската джунгла са пропаднали тавани на гигантски пещерни зали, които по този начин се превръщат във входовете към целия подземен свят тук. Той от своя страна се простира на етажи надолу под повърхността до незнайни дълбочини. Който не е виждал сеноте – тук може да погледне снимки: https://www.google.com/search?q=cenote&source=lnms&tbm=isch&sa=X

Почти всички сенотета на полуостров Юкатан са или собственост на местните индиански резервати или на огромни хотелски вериги и нито един водолазен център в областта няма собствено сеноте. Затова идеята ни да сме първите беше доста смела, и шансовете за успех – минимални. Въпреки това обаче един ден се озовахме с двама местни индиански водачи на път към голям парцел навътре в джунглата който беше уж “за продан” и в който уж имаше “някакво” сеноте. Очакванията ни не бяха големи. Мексиканците си падат по големи приказки, а когато нещата опрат до финансови сделки и потенциални комисионни въображението им се издига до висини, недостижими за източно европейци като нас. Мисля че и циганите по Дунава има какво да научат от местните индианци тук в това отношение. Общо взето е нормално да те водят три часа през пътеки в джунглата и с пушка на рамо, за да ти покажат новооткрития “град на Маите” докато не се озовем пред няколко камъка един върху друг, очевидно ‘поставени’ там от майката природа. Не че няма такива неща и всякакви други чудеса тук наоколо, има колкото щеш, но вселената която се появява в главата на средностатистическия индианец когато си помисли за бели хора и пари е една напълно алтернативна вселена :).

 

С двама индиански водачи в джунглата в търсене на сенотета, 2013г. 

 

Вече бяхме изпитали всичко това на гърба си по всевъзможни начини, затова учудването ни беше много голямо, когато се озовахме пред огромно закрито сеноте в гората, което се намираше в единия край на грандиозно срутване по средата на район, за който скромно ни обясниха, че на майски език се нарича, в превод “Рожденото място на сенотетата”. Не можахме да повярваме на очите си и беше трудно да си сдържим ентусиазма. А трябваше… ентусиазъм в Мексико автоматично означава удвояване на цената на всяка покупка, а ние бяхме по средата на огромно ‘парче’ джунгла за продан и още дори не бяхме попитали каква му е цената. Спогледахме се с Деян и някак успяхме през стиснати зъби да останем привидно отегчени и незаинтересовани. Вътрешно пулсът беше силно ускорен. Проверихме във водата колкото можахме, не видяхме линия, не беше дори сигурно дали има пещера. Питахме небрежно индианците – не знаеха нищо. Собственикът беше друг. Тръгнахме си и заспахме трудно.

През следващите няколко дни не можахме да седим много на едно място и на третия ден натоварихме екипировката и се обадихме на собственика, че ще отидем сами да “разгледаме имота” на спокойствие. Имахме разбира се тайното намерение да се гмурнем и да видим какво има. Бяхме проучили малко и бяхме разбрали, че това сеноте е централното свещено място на индианците от района, но никой не изглеждаше да знае дали там има пещера. Индианците се страхуват от пещерите и не се занимават с тях. В пещерите в джунглата живеят “Алюшите”… дълга тема, ако някой попита, ще разкажа. Та… не искахме и да питаме собственика директно на този етап за наличието на пещера, от притеснение за евентуално вдигане на цената.

Естествено когато се гмурнахме съмненията дали има или няма пещера изчезнаха веднага. Пред нас се откри невероятната гледка на огромен подземен коридор с безброй странични разклонения. Дълго време плувахме онемели, очаквайки всичко да свърши след поредния завой. Не свърши. И продължава да не свършва до ден днешен, толкова години и гмуркания по-късно. 

Бяхме доста омотани като излязохме от водата. Беше се случило нещо много странно – бяхме намерили точно това, което търсехме, въпреки че вероятността да се случи нещо такова беше на практика нищожна. Решението естествено се взе бързо. Предвид горните обстоятелства и сделката се случи за нула време, и скоро вече бяхме първите пещерни водолази, собственици на сеноте и подводна пещера в Мексико. С това започна изследването на пещерата Икстлан, която след две години щеше да стане най-дългата подводна пещера в света с единствен вход (а не след дълго може да влезе и в списъка на първите десет най-дълги подводни пещери въобще). Ние, разбира се, не подозирахме нищо такова в началото. За нас това беше едно начинание с много неизвестни. На този етап обаче вече бяхме цяла група пещерни водолази, близки приятели, и знаехме, че каквото и да се окаже там, ще успеем да го изследваме.

 

НАЧАЛО НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА – ПЪРВИ СТЪПКИ

 

Първите сериозни гмуркания в Икстлан започнаха през края на 2013 година. Това беше период, в който тепърва “прохождахме” в подводното изследване на пещери и въпреки десетилетията опит в изследването на сухи пещери и не-лошата ни подготовка като пещерни водолази към онзи момент, имаше много, което не знаехме и много, което да ни притеснява. Още от самото начало ни беше станало ясно, че може би имаме пред себе си огромна пещера. Относително близко в този район има две известни пещерни системи, всяка надхвърляща 80 километра дължина. Ние обаче бяхме по средата на едно огромно “бяло” петно без нищо известно и без други сенотета. Ясно беше, че потенциалът е огромен.

За щастие, тъй като Икстлан вече беше наша можехме да си позволим много методичен и внимателен подход при изследването й. Започнахме строежи, създадохме условия за живеене на мястото и членове на екипа ни се заселиха там за постоянно, което беше важно условие за поддръжка на сложния проект, който ни предстоеше. 

В пещерата очевидният избор за начало беше изследване на основната галерия, която тръгва от входа и продължава нагоре по течението – в последствие това стана “Линия “А””. Знаехме, че всички пещери в района са от лабиринтен тип и че трябва да има и още други галерии свързани с това сеноте от други посоки, но не се виждаха такива и психологически все още бяхме подготвени само за големи, лесни неща.

Първите гмуркания бяха основно в състав аз и Деян с помощ отвън от Пламен Статев и Петър Колев. Първата ни цел беше да изследваме докъдето може по основната галерия. Естествено всичко с картиране. Започна период с ежедневни гмуркания, през който всеки ден се научаваха нови неща. Пещерата започна да се оказва по-интересна и огромна отколкото въобще си бяхме мечтали.

 

ИКСТЛАН – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕЩЕРАТА

 

Тук в джунглата всичко под краката ни е кухо. Както започнах да обяснявам на приятели след като разбрахме къде сме се озовали, джунглата тук се крепи само на сталактоните отдолу. Звучи като преувеличение, но всъщност не е. Тук не става въпрос за някакви отделни пещери – всичко е свързано в безкраен лабиринт. Под един доста монолитен пласт епикарст, с дебелина между 7 и 10 метра, има една единствена, гигантска пещера, само горните етажи на която представляват най-вероятно десетки хиляди километри галерии. Картираните до момента “пещери” в района са повече от 700 километра сумарно, но това е абсолютно нищо и представлява само лесно достъпните чати на системите, в непосредствена близост до морето. Всичко изследвано тук до момента се намира в пояс от десетина километра от Карибския бряг, при това изследвания са правени само тук-там, където е имало лесни входове. Сериозните изследвания навътре в джунглата въобще не са започнали още, а карстът се простира навътре стотици километри.

Повърхността на полуострова в тази си част е само на 10-ина метра над морското равнище. Всичко отдолу е кухо и тези кухини са свързани с морето. Съответно, морската вода е “напълнила” отдолу целия полуостров. Тъй като обаче самият полуостров е джунгла обхващаща почти 200 000 кв. км. водосборът е колосален. Бидейки в тропиците над цялото това нещо се изливат подобаващи дъждове, които не могат да потекат по силно окарстената повърхност и също пълнят пещерите. Сладката вода е обаче с по-малка плътност от солената вода на океана и съответно остава на слой върху нея. Този слой сладка вода покрай морския бряг е само няколко метра дебел, но много навътре в сушата достига до повече от 100 метра дебелина – и всичките тези милиарди литри сладка вода бавно, неумолимо и целогодишно се носят към морето. Т.е. – ние тук имаме едни напълно наводнени бивши сухи пещери, които в горните си етажи и части са пълни със сладка вода, а от една дълбочина надолу са пълни със солена вода. Сладката и солената вода образуват карст по различен начин, а и на всичкото отгоре са с различни температури, движение и плътности. Всичко това допълнително усложнява и разнообразява гмуркането, а и самите пещери.

По средата на цялото това нещо входът на Икстлан представлява голямо закрито сеноте в периферията на срутване със ширина от 80 и дължина повече от 280 метра. Цялата тази площ е била таван на огромна пещерна галерия/зала, който е паднал в незапомнени времена и е отворил достъп до подземния (а в момента и подводен) свят. От този вход в едната посока се влиза в галерия, която в началните си части е 6 на 4 метра широка/висока, но много скоро обособените странични стени изчезват и наляво и надясно започват да се виждат само сталактони и образувания докъдето стига погледа. При картирането естествено търсим граници на галерии, но на места в пещерата сме достигали ширина на “галерията” от над 100 метра без обособени стени. На други места има ясно изразени галерии с най-различен характер.

 

По време на едно от първите гмуркания в Икстлан, 2013г.

 

Развитието на горното ниво на пещерата е изключително хоризонтално, като повечето пещери в района. За разлика от тях обаче Икстлан се развива на много малка дълбочина –  между 5 и 14 метра под водата и освен това в район, в който други входове и сенотета няма. Това едновременно улеснява и усложнява изследването. От една страна малката дълбочина ни позволява да прекарваме много дълго време под водата (газът в бутилките се изразходва с различно темпо на различните дълбочини), но от друга страна липсата на други близки входове означава супер дълги прониквания.

Икстлан е цялата във вторични образувания. Всичко което човек може да си представи, вкл. бисери, кристали, хелектити… но най-запленяващо е нейното разнообразие. Ако човек иска да отиде в бели части – има бели части. Ако иска жълти, зелени или сини части – има. Ако иска да плува в каньони, има каньони. Ако иска да иде в зали целите с тънки “тополки” сталактони, има такива. Ако иска да плува из галерии с кристален под, има галерии с кристален под. Ако иска да се вре в блокажи, има блокажи с неприлично големи блокове. Ако иска фурни, тесняци, огромни зали – има, колкото душа иска. На едно място дори има многоетажен лабиринт от абсолютно кръгли галерии с диаметър от около метър и напълно черни стени, засичащи се под прав ъгъл една с друга на поне 4 етажа (това място е абсолютно spooky, още събирам смелост да се върна втори път и да видя какво всъщност се случва там).

Всичко гореизброено е непокътнато, със следи само от хората влизали под земята преди повече от 12 хиляди години. За разлика от почти всички други пещери в Мексико, Икстлан се намира изцяло в зоната на сладката вода и вторичните образувания в пещерата са напълно запазени. По-дълбоките пещери тук са подложени на въздействието на смесена сладко/солена вода, която е много агресивна и разяжда напълно всички вторични образувания. Икстлан е спасена от тази участ и в много отношения е уникална пещера за целия район. 

Но… през 2013-та всичко това ни предстоеше да го разберем.

 

➡︎ КЪМ – Първите Предизвикателства ➡︎