СТРУКТУРА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ

СТРУКТУРА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ

(част 3 от “За Нас и Пещерното Гмуркане”)

 

от Иво Калушев, м. Юни 2016г.

© 2016 – 2019 Школа за Приключения Роук и DivingMexico ; Всички права запазени – моля не копирайте тези текстове другаде!

 

Ники на 11 години, по време на тренировка за минаване на тесняци в курса Advanced Cave Sidemount / Mo-Mount в Икстлан, Мексико.

 

⬅︎ КЪМ “ГМУРКАНЕ В ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА” ⬅︎

 

 

КУРС CAVERN DIVER (ГМУРКАНЕ В ПРИВХОДНИТЕ ЧАСТИ НА ПЕЩЕРИ)

 

Този курс е истинското начало на обучението свързано с гмуркане в закрити пространства. По новите стандарти на IANTD това е задължително ниво на обучение за всички Overhead програми. Обучението отнема 3-4 пълни дни с по две гмуркания на ден, много теория и упражнения над и под водата. Когато този курс се прави сериозно, и особено когато е ясно, че курсистът иска да продължи със следващите нива, в програмата се покрива голяма част от общата пещерна теория и често тези няколко дни са много натоварени дори за хора с много опит и стотици гмуркания зад гърба си.


Само някои от нещата, които се учат в този курс:

1. Теория и практика свързана с боравенето с пещерна линия – видове макари и тяхното предназначение; видове линии; правила за полагане на линия; практически упражнения във и извън водата за слагане на линия, предвижване по линия, предвижване по линия без видимост (на сляпо – с не-прозрачна маска), разчитане на закрепвания на сляпо и т.н.

2. Процедури за действие при всички видове аварии с екипировката, линията, пещерата… Това включва серия от упражнения под вода за преодоляване на цял спектър проблеми. Курсистът научава утвърдените протоколи за действие при най-неприятните възможни сценарии за това ниво на гмуркане.

3. Процедури за извършване на всички калкулации, необходими при Cavern гмуркането – методи за пресмятане на количеството газ за гмуркане, правила за безопасно проникване, методи за гмуркане в група с разнородна екипировка на членовете и аварийни и спасителни процедури при основните възможни съчетания на екипировка.

Cavern курсът полага основите и е първо запознаване с гмуркането в затворени пространства. Дефиницията за “cavern” е привходни части на пещери, в които водолазът не се отдалечава на повече от 40 метра от откритата вода и не излиза от зоната в която се вижда дневната светлина от входа. Това е и ограничението за това ниво на гмуркане – проникване в пещери до 40 линейни метра от откритата вода. Който е завършил качествен такъв курс е показал, че може да прави това безопасно.

40 метра може да изглеждат малко, но почти всички нещастни случаи през последните години се случват именно в тези привходни части на пещерите, а и почти всеки пещерняк удавен в сифон в света на практика се дави в ситуация, която е в рамките на тези ограничения (почти). Голямото болшинство от хората, опитали се да влязат в пещери без необходимата подготовка, загиват в зоната на тези четиридесет метра, и това всъщност е много лесно да се случи.

 

КУРС INTRO CAVE DIVER (НАЧАЛНО НИВО ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ)

 

В следващия курс, наречен “Въведение в Пещерното Гмуркане”, могат да участват само водолази, завършили успешно нивото Cavern Diver (предишното). В този курс вече се занимаваме с истинско проникване навътре в пещерите и количеството теория и процедури за научаване и овладяване тук са наистина много, и доста трудни. Основните неща:

1. Въведение в пещерната навигация. Изучаване на различните видове пещерни маркери и тяхното използване. Запознаване с понятията “проста” и “сложна” навигация и с различните стилове, развити във времето. Практически упражнения над и под вода с нарастваща трудност и усложненост.

2. Овладяване на методите за комуникация под вода, вкл. и специфичния език със знаци, който използваме в пещерното гмуркане. 

3. Овладяване на аварийни процедури за действие при проблеми свързани с по-дълбоките пещерни прониквания: Методи за намиране на загубена линия в нулева видимост, методи за поправка на скъсана линия в нулева видимост; методи и процедури за търсене на загубен водолаз в пещера; методи за споделяне на газ и излизане от дълбоко проникване в нулева видимост и т.н. и т.н. Тази част от курса завършва с така наречения Stress Circuit (кръг/упражнение на стреса), при който курсистът трябва да се справи, без да може да вижда и без да изпуска линията с всички проблеми, които инструктора реши да му създаде под водата. Тези проблеми могат да включват: внезапни повреди на всички части от екипировката (вкл. и по няколко едновременно, вкл. и прекъсване на целия газ за дишане, късане на маркучи, чупене, късане на екипировка), пълна загуба на части от екипировката (вкл. маска, плавници), заплитания в линията, късане на линията, късане на крило и т.н.

4. Правила за изчисляване на газ и планиране на проникване, вкл. и при групи с разнородна екипировка и протоколи.

5. Първа част от материята на Accident Analisys (Анализи на нещастните случаи). В пещерното гкуркане съществува база данни с почти всички нещастни случаи в пещери през последните няколко десетилетия. Анализите на основните такива инциденти се изучават в този и в следващия пещерен курс.

6. В добавка на горното в рамките на курса се правят по две тренировъчни пещерни гмуркания на ден, по време на които, често без предупреждение, се тренират протоколите за преодоляване на проблеми от всякакво естество.

Ограниченията за гмуркане на “Интро” ниво са: Гмуркане на 6-ти (1/6 от наличния газ се използва за влизане навътре) само по основна пещерна линия без прехвърляния на странични линии, без преминаване на “Т” закрепвания и без преминаване на стеснения, през които не могат да преминат два водолаза един до друг.

Въпреки горните ограничения, типичните прониквания, които се правят на това ниво, са навлизане на около 350-400 метра навътре в пещерите. Това, съчетано с големия брой практически умения, които се придобиват по време на курса, вече прави онзи, който успешно се е справил с него, много по-квалифициран и можещ от всеки стандартен сифонджия.

Предизвикателствата в един добре направен такъв курс са много сериозни. Често това ниво е максимума, който могат да постигнат при първото си идване дори водолазни инструктори които са дошли в Мексико за много месеци с твърдото намерение да направят и следващото ниво. Обикновено силите стигат само до “Intro to Cave”.

 

Алекс Киров и Деян по преме на сухи тренировки за боравене с линия, Мексико 2015 г.

 

КУРС CAVE DIVER (ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ)

 

Често този курс се нарича “Full Cave Diver”, за да се различи от предишните два, но реалната сертификация гласи просто “Пещерен Водолаз”. Това ниво е достъпно само за хора, сертифицирани като Intro Cave и които имат доказани поне 50 самостоятелни гмуркания на това ниво извън тренировъчните. Обучението трае около седмица, десетина дни, в зависимост от подготовката на курсиста, и е МНОГО натоварено – ежедневно от 9АМ до 9PM гмуркания (понякога по три на ден), много теория и упражнения. Основните неща включват:

1. Изучаване на сложна пещерна навигация – процедури за маркиране, работа със спулове (малки макари), правене на прехвърляния към странични линии, ориентация при различни условия и различна пещерна морфология.

2. Процедури за извършване на етапни гмуркания свързани с обходни прониквания (Circuit –  проникване, при което част от маршрута използва различен път за връщане от първоначалния), траверси (влизане през един вход и излизане през друг вход), преминаване на стеснения и т.н. и т.н.

3. Аварийни процедури при прониквания със сложна навигация. Това на практика включва умения за извършване на всички процедури от това ниво под стрес в условията на прониквания, в които се взимат сложни навигационни решения с пълна липса на видимост, както и умения за гмуркане в групи, използващи различни протоколи и екипировка. В хода на всичко това курсистът може да прекарва по повече от час навътре в пещерата със симулирана нулева видимост (непрозрачна маска) по време на всяко гмуркане.

4. Пещерни прониквания при течение в тесни пространства, прониквания в морските части на пещери и т.н.

5. Специфични изчисления на газове и планиране на пещерни прониквания със сложна навигация.

6. Навлизане в дълбочина в анализите на нещастните случаи, вкл. и проиграване на типични ситуации свързани с това.

Курсът “Пещерен Водолаз” е безспорно най-тежкия от всички до момента. Упражненията и проникванията в него са типично много изморителни и ограниченията почти изчезват. По време на курса нямаме право да правим гмуркания с навигация, която е свързана с повече от 3 променливи, но на теория онзи, който завърши този курс успешно, е квалифициран да се гмурка при всякакви условия напълно самостоятелно, с две бутилки. Гмурканията се правят на 3-ти (1/3 от газа се използва за влизане) и типично се влиза около километър навътре на едно гмуркане, което често трае до два часа. Когато курсът се прави качествено, всеки ден гмурканията се правят в различна по вид пещера, като понякога две и дори три различни пещери се гмуркат в рамките на един ден. Единственото реално ограничение което си остава на това ниво е, че сертифицираният пещерен водолаз не би трябвало да се опитва да минава стеснения, които изискват откачане на бутилките или части от екипировката, както и не би следвало да се гмурка с допълнителни (stage) бутилки, скутери и т.н.

Завършването на този курс е края на обикновените нива на обучение по пещерно гмуркане и това е и целта, която си поставят почти всички, които се стремят да се занимават с това. Сертификацията Cave Diver е много престижна във водолазните среди и много малък процент от водолазите я придобиват, особено в нейния IANTD вариант. Ние лично сме сертифицирали до момента петима души от България на това ниво – Яни Макулев, Аглика Гяурова, Алекс Киров, Юли Глушков (Юли Змията) и Наско Русев. Яни е сертифициран и на ниво Advanced Sidemount. 

 

ТЕХНИЧЕСКИ КУРСОВЕ ПО ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ

 

След нивото “Cave Diver” започват така наречените “технически” степени на пещерно гмуркане – нивата за напреднали. Малко хора в света имат тези нива, дори малко от пещерните инструктори имат някои от тях. Ще ги изброя накратко:

 

КУРС TECHNICAL CAVE DIVER (ТЕХНИЧЕСКИ ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ)

 

Това е курс по пещерно гмуркане, в който се набляга на дълбоки гмуркания с декомпресия и използване на различни газови смеси. За участие в такъв курс кандидатът трябва да притежава нивото Cave Diver и допълнително да е сертифициран поне за Advanced EANx (напреднала степен за използване на кислородно обогатени газови смеси), а най-добре Trimix (гмуркане с хелиеви смеси). Освен това той трябва да има извършени поне 50 пещерни гмуркания извън тренировъчните такива от предишните нива. Курсът е труден, в Мексико се правят само по няколко такива на година. Това ниво обаче е задължителна предпоставка за следните по-напреднали нива:

 

КУРС STAGE/MULTI STAGE CAVE DIVER (ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ БУТИЛКИ)

 

На това ниво се изучават методи за осъществяване на пещерни гмуркания с допълнителни бутилки, освен двете стандартни, които имаме. Може да се стигне до 3 и дори до 4 допълнителни бутилки (т.е. общо 5-6 на човек). По този начин времето за проникване се удължава и тук говорим за многочасови много сложни пещерни гмуркания, сложни газови изчисления и куп други трудности. Типичните прониквания се измерват с километри.

 

КУРС CAVE DPV DIVER (ПЕЩЕРЕН ВОДОЛАЗ СЪС СКУТЕР)

 

Изискването за този курс е предварителна сертификация за Stage Cave Diver (предишното ниво) и завършен курс Open Water DPV Diver (скутер в открита вода). Гмурканията стават изключително дълги, много сложни и продължителни. Особено когато добавим и стейджове говорим за многокилометрови прониквания. Много малко дори от пещерните инструктори в Мексико са сертифицирани за това ниво.

 

КУРС ADVANCED SIDEMOUNT/NO-MOUNT CAVE DIVER 

 

Това спокойно може да бъде наречен “курсът който ужасява всеки пещерен водолаз”. Това е ниво на което се учим да правим гмуркания на много тесни места, изискващи откачане на бутилките от тялото. Обучението включва заклещване в тесняци с развалена екипировка, поправяне на развалена екипировка под вода, дишане без регулатори директно от бутилка в отвратителни ситуации – и всичко това не се прави симулирано, а реално. В Мексико в момента има само няколко инструктора, които въобще имат право да преподават това ниво и освен нас към момента такива курсове на практика провеждат само още 2-ма души. Проблемите при този курс са основно психологически. Всеки който стига до тук има много опит и се предполага, че е много добър пещерен водолаз, така че тук работим основно над желязна психика и координация в най-стресовите възможни ситуации. Повече от половината, които са се пробвали въобще не издържат и не завършват този курс. 

Извън всички лични качества и предварителни условия, които трябва да изпълни кандидатът за подобно обучение, цената на изброените по-горе курсове за напреднали се движи от 300 до 350$US на ден обучение на човек, те продължават много дълго време, правят се изцяло с лична екипировка (по разбираеми причини) и съответно са достъпни само за малцина, които наистина са посветили живота си на това. 

 

Видео с някои от упражненията в курса Advanced Sidemount/ No-mount Cave Diver. Яни Макулев с инструктор Деян, Мексико 2015 г.

 

КУРС EXPLORATION CAVE DIVER (ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА ПОДВОДНИ ПЕЩЕРИ)

 

Този курс в момента в Мексико реално се предлага само от нас и от Стийв Богартс. Сертификацията е най-високата възможна в сферата на пещерното гмуркане и не е официална част от стандартите на агенциите, като се издава само по изключение. Когато ние правим този курс той продължава около месец и включва всички аспекти от реалното изследване на нови пещери (такива в които влизаме за пръв път). Изискването за участие е човекът да е придобил всички по-горе изброени сертификации и да има натрупан много голям опит в самостоятелни гмуркания. Курсът е брутално тежък, включва гмуркания в реални нови пещери, прекарване на часове под земята в истинска нулева видимост и с истински рискове, преодоляване на тесняци, стейдж DPV гмуркания с етапни прониквания и т.н. Освен това се занимаваме с геология, геоморфология, картиране и всичко друго свързано с реалното подводно изследване на пещери. Такъв курс в Мекско се провежда веднъж на година-две. Другаде по света не се прави.

 

ИНСТРУКТОРСКИ СТЕПЕНИ

 

Извън “гмуркаческите” сертификации (завършващи на “Diver”) има и инструкторски такива (завършващи на “Instructor”). Тези два типа сертификации са напълно различни и независими едни от други, в смисъл, че някой може да е инструктор по стандартно пещерно гмуркане, но да не притежава напредналите “diver” сертификации за гмуркане. Той съответно не може нито да се гмурка на тяхното ниво, нито да ги преподава. За да може някой да преподава всичко, той трябва да притежава едновременно съответната “diver” сертификация и съответната “instructor” такава.

Като цяло, инструкторските степени в пещерното гмуркане са нещо, което се достига много трудно, особено в IANTD. Агенцията TDI ги раздава много по-хлабаво, но качеството на инструкторите и обучението там е толкова по-ниско, че при тези напреднали нива вече не може въобще да се прави сравнение. За да стане някой IANTD инструктор по някоя от дисциплините изброени по-горе обикновено трябват години обучение. Тъй като всяка отделна степен съответства на същата инструкторска такава, става въпрос за множество скъпи и дълги инструкторски курсове, с допълнително практика като помощник инструктор в редица реални курсове по всяка отделна дисциплина, за която кандидат-инструкторът е сертифициран като “Diver”. Типично достигане до ниво IANTD Cave Diving Instructor (инструктор по пещерно гмуркане) за някой който е сертифициран като Cave Diver отнема 3 години постоянно учене, курсове и стаж. И това дава право за преподаване само на първите 3 нива гмуркане в затворени пространства. Всеки който премине през това обучение, минава на тежки изпити пред самата агенция и се задължава да спазва в курсовете си много подробни стандарти за обучение. По отношение на напредналите нива пък, дори и тук в Мексико само 3 центъра имат IANTD инструктори, които имат право да сертифицират за всичките изброени по-горе нива, като един от тях е нашия.

 

НУЖДАТА ОТ ФОРМАЛНИ КУРСОВЕ И ОБУЧЕНИЕ И ТЯХНОТО КАЧЕСТВО

 

Сега следва малко “конско” от моя страна по адрес на самоуките и полу-самоуки “пещерни водолази”, в България (но в Европа не е много по-различно). Не е от лошотия, нито от надуване, а само от желание да се избегнат повече смъртни случаи – всички вече загубихме приятели и познати по крайно нелеп начин. Не бива така. Който се пали лесно и се счита за безсмъртен и велик пещерен водолаз да пропусне тази част (и всъщност цялото ми писание). 

Та… на този етап от четенето дори и на най-големите бунтари срещу институционализираното обучение (какъвто съм и аз, всъщност) би трябвало да им е станало ясно, че тази работа ей така не става. Нещата са наистина сложни и не могат да се научат нито от книги, нито самостоятелно. Става въпрос за знание по пещерно гмуркане, което се е трупало в продължение на повече от половин век, с процедури и личен опит, които се предават в момента само от човек на човек. Натрупването на това знание и опит е коствало живота на повече от 400 пещерни водолази през последните десетилетия. Да… няма грешка – методите които се използват в момента са формулирани на базата на подробен анализ на повече от четиристотин смъртни случая от началото на 70-те до момента. Колкото и голямо самочувствие в сферата да има един кандидат курсист, когато той се сблъска с уменията на някой инструктор, който прави пещерни гмуркания по два пъти на ден, всеки ден от годината в продължение на години, става веднага ясна разликата между това, което си мислим, че сме и това, което действително сме. В света на истинското пещерното гмуркане има само два вида хора – ученици и удавници. За съжаление и в тази сфера Его-тата са много големи, но който истински реши, че знае всичко и спре да се учи, в крайна сметка се дави. Трети вариант за съжаление няма.

По гореизброените причини онзи който си мисли, че няма нищо за учене, или че всичко може да се научи самостоятелно, въобще няма ни най-малка идея за какво става въпрос. Това е човек който нито е виждал истинска подводна пещера, нито е виждал какво може и знае един качествен инструктор. Не случайно всички тези курсове са толкова скъпи и трудни – просто защото са необходими и нямат никаква реална алтернатива. Ако не беше така пазарните механизми отдавна щяха да са отвяли нещата в друга посока.

Колкото до качеството на обучението, тук вече имаме за жалост голям диапазон от възможности. От една страна са разликите при агенциите – тези предлагащи добро пещерно обучение са само три –  IANTD, NSS-CDS и GUE. Вторите две, макар и изключително сериозни, използват остаряла методология, система за обучение и конфигурация на екипировката. Въпреки че обучението там е на много високо ниво и получените знания са напълно валидни, екипировката използвана от тези агенции (сдвоени бутилки на гърба) ограничава много възможностите на пещерния водолаз. IANTD е единствената за момента световна агенция, която е възприела напълно съвременната тенденция за sidemount гмуркане и има добре разработена методология за преподаването й, съчетана с много високи стандарти и инструктори на много високо ниво. В това тя реално няма алтернатива. Извън тези трите, както споменах по-горе “пещерно гмуркане” (вкл. и сайдмаунт) се преподава формално и в TDI, както и в CMAS в Европа, но нивото е просто смешно ниско и няма смисъл да се обсъжда.

Втората разлика в качеството на обучението идва не от агенцията, а от самия инструктор. Разликите между уменията и знанията на различните инструктори са различни и дори при нивата Cavern и Intro това дава сериозно отражение, но когато стигнем до Cave Diver и по-напредналите нива вече това при кого сме завършили курса има изключително голямо значение. Много често мога да кажа кой е бил инструктора на даден човек просто като го видя във водата. Колкото по-нагоре по стълбицата на пещерното гмуркане се качваме, толкова по-голямо значение започва да има личността на инструктора и фините моменти. Реално от един момент нататък говорим изцяло за чиракуване, а не за учене в академичния смисъл на думата. Става предаване на личен опит, трупан от инструктора в продължение на хиляди гмуркания, на дреболии, които могат в определени ситуации да са разликата между живот и смърт. Също така, ако инструкторът ни има реален опит в изследването на нови пещери (около 4-5% от пещерните инструктори в света) или пък ако има голям опит в тежки sidemount изследвания (4-5 души в света) разликите в курсовете стават огромни. Тогава се случва предаване на личен пример, усещане за специфичната енергия на човека под водата, аварийни процедури които не фигурират в никакви стандарти и учебници, цялостно отношение към пещерите и гмуркането, които определят цялата бъдеща кариера и възглед на курсиста.

Тук е мястото да спомена и нещо друго важно по отношение на Мексико като personal rant. В България скоро имаше поредния нещастен смъртен случай, на Кипилово, в който отново се удави неопитен водолаз, решил да се пробва в пещера. Когато си позволих да дам няколко премерени съвета във връзка с провеждащата се там “спасителна акция”, имаше двама-трима които се опитаха да реагират в стил “кой пък е тоя”. За моя изненада гласът им беше бързо заглушен от болшинството разумни хора (неочаквано явление) в българските пещерни среди, някои от които добре ни познават, но в тази връзка ми се иска да напиша нещо. Аз самият може и никакъв да не съм, това въобще не ме вълнува, пък и си имам още много за учене, но е добре определени хора в България да се опитат да осмислят какво означава някой да е преминал през всичките гореизброени нива (и през още толкова), да е инструктор по тях на всичкото отгоре и освен това да живее на място, където се правят по две многочасови пещерни гмуркания почти всеки ден от годината. Ние не си броим пещерните гмуркания в десетки, ние си ги броим в хиляди. И при някои от нас голямата част от тези гмуркания са изследователски гмуркания на ниво, за което курсове не съществуват. Това е добре да се разбира от всеки който идва да се учи при нас или при други колеги като нас в Мексико, за да се избегнат комични и понякога неприятни ситуации. Когато например казвам, че Ники на 12 може да гмурне нещо което в България нито спасители нито водолази смеят да пробват, това не е някаква селска надувка. Един гмуркач на сифони в Европа е щастлив когато успее да гмурне 5-10 сифона на година, а дори и това често е много. Тук това дете прави сумарната дължина, сложност и тежест на всичките тези гмуркания взети заедно в рамките на един единствен ден. Малко е като да вземем една дъска за гладене и да се опитваме да ловим вълни и да се учим на сърф на плажа във Варна и след това да се сравняваме с някой който отраства на плаж на Хаваите и става и си ляга със слънцето, дъската и 10 метрови вълни през целия си живот. Не е, че сме много печени – “печените” не оживяват в това. Просто стандартите и представите на различните места по света в тази област са коренно различни. Мир да има, и си опичайте акъла. Пък който може да превъзмогне егото си да идва и да учи.

 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ

 

С това в общи линии се изчерпват нещата, които ми се искаше да напиша за нивата на обучение. Не съм навлизал в никаква дълбочина, пропуснах много моменти и степени, че тръгна да става книга, не съм писал за неща като CCR и много други, но се надявам горното да даде елементарна представа на хора, които за пръв път се сблъскват с тази материя. Водите са дълбоки, във всякакъв смисъл. Пещерите също, а и дълги. Ще се радвам във Фейсбук профила си да отговарям на всякакви въпроси свързани с тези неща и при нужда може да допълвам и коригирам горния текст.

Останалото което е описано като “част 2” е историята на изследването на пещерната система Икстлан. Това ще допълни много добре общата представа в план реалност, а не теория.

 

➡︎ КЪМ ЧАСТ ВТОРА: “Изследователски проект Икстлан – откриване и проучване на най-дългата подводна пещера с единствен вход в света”  ➡︎