ГМУРКАНЕ В ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

ГМУРКАНЕ В ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

(част 2 от “За Нас и Пещерното Гмуркане”)

 

от Иво Калушев, м. Юни 2016г.

© 2016 – 2019 Школа за Приключения Роук и DivingMexico ; Всички права запазени – моля не копирайте тези текстове другаде!

 

Деян след трудно гмуркане в Икстлан, 2015 г.

 

⬅︎ КЪМ “ЗА НАС И ПЕЩЕРНОТО ГМУРКАНЕ” ⬅︎

 

ГМУРКАНЕ В ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА (OVERHEAD ENVIRONMENT) – ВЪВЕДЕНИЕ

 

Във водолазния свят гмуркането в закрити пространства и особено в пещери се счита за върха на стълбицата, за територия запазена само за най-добрите, най-умните, смелите, можещите. В кариерата на един водолаз достигането дори до началните нива на тази сфера се разглежда като изключително постижение и обикновено е нещо, което се случва след десетилетия гмуркане, трупане на квалификация и опит. Безумно скъпата екипировка, изключително скъпите и продължителни курсове за обучение и факта, че качествено такова обучение може да се получи само на две места по света – Мексико (основно) и Флорида – създават разбираемо усещане за елитарност на това занимание. Като добавим към това и обществената представа за пещерното гмуркане като “най-опасния спорт на планетата”, подхранена от период с много черна статистика на смъртни случаи във Флорида през 70-те, въобще не е чудно, че дори хора отдали живота си на водолазния спорт, особено от по-старото поколение, не искат и да чуят за гмуркане в пещерна среда.

В какво се състои основната опастност? Както споменах по-рано, за разлика от гмуркането в “открита вода”, където над повърхността на водата имаме въздух за дишане, гмуркането в пещерна среда, или “закрити пространства” се случва на места, където над водата въздух няма. Това е огромна разлика. Въпреки че бързото излизане от дълбоко на плитко по време на водолазно гмуркане е нещо много опасно и може да доведе до много мъчителна смърт (представете си газове които се разширяват рязко по средата на тъканите и костите ви и ги разкъсват и разрушават), при открита вода излизането на повърхността е винаги опция и е спасило живота на безброй водолази. Фактът си остава, че във всеки един момент ние можем, бавно или бързо, да излезем право нагоре в среда, в която можем да дишаме. Дори и да сме оплескали всичко, поне има теоретичен шанс да бъдем спасени – било то в барокамера или по други начини. Повърхността е на секунди или минути от нас. При пещерното гмуркане нямаме този лукс – в пещерите често повърхността на водата е на ЧАСОВЕ от нас. Там сме зависими изцяло от собствените си умения и от екипировката си. Въздух другаде няма и всичко е въпрос на едно пропуснато вдишване. Само на едно.

Ако това само по себе си не е достатъчно – има и още, напълно обективни проблеми. Освен че към горното трябва да добавим и владеенето на всички останали, изключително сложни аспекти на техническото гмуркане, гмуркането в закрити пространства се случва на места които имат цял спектър от свои специфични опасности, всяка една от които е достатъчна сама по себе си за да прекъсне баналното ни земно съществуване. Като започнем от гмуркането в потънали кораби – най-популярния и лесен аспект на този вид гмуркане –  и минем през гмуркането на сифони в сухи пещери, стигайки накрая до истинското пещерно гмуркане в напълно подводни пещери дълги десетки и стотици километри – всяко едно от тези неща е свързано със свои собствени специфични рискове, изискващи много учене, тренировки, трупане на опит. Почти всеки който е опитвал да прави някое от тези неща с идеята, че щом може да се гмурка в морето може да прави и това, се е удавил. Това е статистиката. Малцината оцелели дължат живота си само и единствено на късмет, а те са много редки случаи. Ще се опитам по-долу да обясня разбираемо защо се получава така, но и ще предложа и малко алтернативна гледна точка, базирана на мои лични наблюдения и на съвременния опит в областта.

 

ОПАСНОСТИТЕ – РЕАЛНИ, ВЪОБРАЖАЕМИ И УДОБНИ  (ЛИЧНА ПЕРСПЕКТИВА)

 

Моето лично мнение, като някой който през последните години е в абсолютния център на пещерното гмуркане, във всеки възможен смисъл на това, е доста нюансирано. От една страна редовните смъртни случаи на водолази в пещери са живо доказателство за опасностите в този спорт. Тези опасности са обективни. От друга страна обаче жадната за сензации среда обича драмите и удобно се покрива факта, че почти без изключение нещастните случаи през последните десетилетия са с хора, които не са квалифицирани за това, което са се опитали да направят. Отдавна са отминали времената на лошата екипировка – нещастен случай поради реален проблем с екипировката (особено OC, при CC има няколко такива) не се е случвал от много, много години. Всички смъртни случаи напоследък по един или друг начин са свързани с човешка грешка. Дори и малцината сертифицирани пещерни водолази, които загинаха в света през последните години, без изключение загиват при обстоятелства, в които се опитват да правят неща за които не са добре подготвени – технически или психологически.  Истината е, че този спорт в момента е много безопасен, ако човек премине успешно през необходимото обучение и трупа опит по разумен начин.

Когато ние дойдохме в Мексико навлязохме много бързо в тази сфера поради големия си опит в спелеологията, който ни дава изключително предимство и поради факта, че се обърнахме за помощ към водещите и можещи личности в областта. Едновременно с това обаче аз лично започнах да забелязвам един много съществен аспект от идеята за “опасност” свързана с пещерното гмуркане – усещането за личен статут която тази идея носи. Простата истина е, че знанието и екипировката за безопасно упражняване на това занимание отдавна съществуват и са достъпни. Всеки, който разполага с необходимите средства и желание да се научи, се научава. Пазарният сегмент на тренировъчните курсове по пещерно гмуркане се увеличава с бързи темпове през последните години и тук в Мексико виждаме голям брой водолази от цял свят, които идват да се учат целогодишно. Дошъл е момента в който ВСЕКИ, който наистина иска, може да се научи.

Тук обаче се намесва интересен момент. Спортът и самото обучение са много скъпи. Цената на личната екипировка и курсовете за достигане на по-сериозните нива в пещерното гмуркане надхвърлят в момента 20 000$US за един човек. Затова основният сегмент от хора, които се захващат с това са от прослойка с голям финансов ресурс, често богати бизнесмени и ‘елементи’ от банковата сфера – т.е. хора които прекарват зад бюро по-голямата част от живота си. Тъй като начинанието е достатъчно безопасно и достъпно за тях, те се захващат, но в същото време правят всичко възможно да продължат мита за “най-опасния спорт на света” по всякакви възможни начини. Така могат като се върнат обратно зад бюрото след едноседмичната си водолазна ваканция да бъдат истинските герои в своя малък, жалък свят. Това е много по-голям проблем, отколкото изглежда на пръв поглед и за съжаление до голяма степен се случва и в света на “обикновеното” техническо гмуркане. Има една изкривена обществена представа за героизъм и опасности, която активно се поддържа от хора от водолазната общност и която не отговаря въобще на реалностите. В България също е така, и от това имат интерес всички, чиито бизнес е свързан с гмуркане, а и всички онези, които вече са преминали началните курсове и вече са “част от клуба”. За “героите” пещерни водолази няма дори да коментирам. Ситуацията е, меко казана, отвратителна в това отношение.

Всъщност горният проблем беше и това което ни провокира през 2014 година да включим в първия документален филм за дейността ни в Мексико (The Unexplored) кадри от пещерни гмуркания с Ники, който тогава беше на 11 години, най-младият пещерен водолаз в света в момента и дете което обучавам лично. Филмът имаше огромен международен успех и това създаде лека сеизмична вълна в средите на онези, които имат интерес пещерното гмуркане да остане със статута на космически изследвания, но провокира и огромна подкрепа от легендарните личности от по-старото поколение, които знаят и виждат прекрасно как този спорт се узурпира лека полека от бизнес и други интереси. Резултатът беше, че Ники получи подкрепа лично от собствениците на IANTD – най-сериозната агенция предлагаща обучение по пещерно гмуркане в света, която заради него (и отчасти заради моята последвала гръмогластност по темата) дори преди два месеца смъкна възрастовата граница за сертифициране по пещерно гмуркане. В последствие и други деца от Роук получиха възможност да се докоснат до това уникално занимание и ще продължим тази тенденция. 

Та… в крайна сметка, всичко е опасно, когато към него се подходи безотговорно – карането на автомобил например доста. Когато човек обаче отдели нужното време и внимание да се развие в дадена област, няма никаква причина да се поемат ненужни рискове. И въпреки че пещерното гмуркане по-скоро може да се сравни с каране на самолет отколкото на автомобил, то в началните си нива е напълно достъпно и безопасно за всеки който го поиска. В най-напредналите си нива, като изследване на нови пещери, е действително за малцина, но наша отговорност е да кажем истината за това с което се занимаваме, и това е една от малките цели, които съм си поставил при писането на тази литературна творба.

 

ВИДОВЕ ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ

 

Гмуркането в закрити пространства включва гмуркането в потънали кораби и структури (Wreck Diving), гмуркането в мини (Mine Diving), гмуркането в сифони на сухи пещери (Sump Diving), и различните нива на истинско пещерно гмуркане (Cave Diving). С първите две категории няма да се занимавам тук, въпреки че са много интересни, но смятам да обясня много добре разликите между вторите две – нещо което в България въобще не се разбира.

 

‘МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ’  И СТАТУКВОТО СВЪРЗАНО С “ГМУРКАНЕ НА СИФОНИ” И “ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ”

 

В цяла континентална Европа, където истински подводни пещери почти не съществуват, “пещерно гмуркане” се нарича гмуркането на сифони в сухи пещери. Такива сифони в най-екстремните случаи са няколко стотин метра дълги, но обикновено са от порядъка на десетки метри, а често и само по няколко. В целия останал свят обаче понятието “пещерно гмуркане” (Cave Diving) е свързано с гмуркане на изцяло наводнени пещери с километри галерии, каквито има основно в Карибския регион – Мексико, Флорида, Бахамите. В този останал свят гмуркането на сифони е наречено Sump Diving и представлява много малка част от Overhead Environment Diving-а (гмуркането в закрити пространства). В агенцията IANTD например, към която сертифицираме и ние, Sump Diver е допълнителна квалификация, която може да бъде получена само след успешното завършване на ШЕСТ други курса по пещерно гмуркане, някои от тях от най-сериозните.  В този подход има много голяма логика и аз напълно стоя зад него и ще си проличи по-нататък защо.

Има обаче и друг подход който е също валиден, до степен, и определено популярен. В контраст на горното, в България и в Европа идеята за “пещерен водолаз” е свързана със сифони и основно с пещерняци, които гмуркат сифони с водолазна екипировка в хода на изследванията на сухи пещери. Това са в повечето случаи самоуки хора, следващи традицията на други такива преди тях, и които са достатъчно корави да правят нещата както решат и да оживяват. С това те заслужават уважение. Такива пещерняци са обаче много тясно специализирани – тъй като целият им опит се свежда само до нещата, които сами са успели да преодолеят в миналото, те обикновено имат много ограничения в онова, което могат да направят. Но пък са пещерняци, които разбират от пещери. Основно французи и англичани го правят, малко чехи, и екстремията понякога е голяма, и много абсурдна. Нещастни случаи не е като да няма, но не може да се спори с нещо, което е жива част от съвременната спелеология.

Горните различия обаче усложняват доста нещата, защото между двата свята – този на комерсиалните международни водолазни агенции, които искат да присвоят “пещерното гмуркане” в своята бизнес сфера и този на спелеолозите, за които гмуркането на сифони и пещери е необходимост и естествена част от заниманието, зее огромна пропаст. Така стигаме до абсурдната ситуация, че в момента истинското знание, методики и образователни системи за сериозно пещерно гмуркане са при водолазната индустрия, а не при спелеолозите, както би било логично да бъдат. Темата е много дълга и не виждам елегантен начин да я включа с подробности в това писание, но трябва да я спомена, защото е ключов момент за разбирането на много неща… Например, че ако един пещерняк поиска наистина да се научи на пещерно гмуркане той трябва да направи това в контекста на водолазни агенции, а когато един водолаз иска да се научи на пещери и да бъде истински пещерен водолаз, след изкарването на степента “Cave Diver” той трябва да се обърне към организации от сферата на спелеологията. Международна структура, която да съчетава тези две неща балансирано, както би трябвало да бъде, не съществува за момента. Не се и вижда някой, който да може да заеме тази ниша в световен план, а от дайв центровете, които са ми известни по света, знам само за един единствен който се опитва да го прави – нашия. Така че в това отношение има какво да се желае.

 

ЗАЩО ГМУРКАНЕТО НА СИФОНИ НЕ Е “ПЕЩЕРНО ГМУРКАНЕ”

 

По надолу ще изредя подробно какво включва обучението на един истински пещерен водолаз и всичко ще стане съвсем ясно. Но засега е нужно поне да кажа, че аз лично не считам, че е добре да се гмуркат сифони в пещери от хора, които не са преминали Cave Diver обучение. И не е защото съм собственик на център за такива курсове – имаме си предостатъчно работа. Всеки който се чуди защо мнението ми е такова е достатъчно просто да погледне статистиката на жертвите при гмуркане на сифони в България – страна с традиционно много силна спелеология. Дали аз самия щях да започна самоук да се гмуркам по сифони в България ако бях останал? Абсолютно! Правил съм го и без водолазна екипировка. Дали в момента, след опита, който имам и нещата, които съм видял, бих препоръчал на някой да го прави? Категорично не.

Защо? Защото тук в Мексико пристигат постоянно “пещерни водолази” от Европа – истински пещерняци, както и такива които са изкарали курсове за “пещерно гмуркане” там – и всеки един от тях, а и от техните инструктори (основно TDI), без изключение се излага брутално още първия ден в който се сблъска с истинските реалности на едни безкрайни подводни пещери. Това е нещо, което наблюдаваме от ден първи тук и нещо което ни се случи по малък начин и на самите нас, когато дойдохме. Това е така до степен, че първият и най-важен въпрос който всички дайв центрове тук задаваме на всеки който се обажда с молба за пещерен курс е “Гмуркали ли сте се преди в Мексико?”. От отговора на този въпрос зависи дали ще трябва да се плацикаме предварително една седмица по сенотетата и да се учим да плуваме като бебета или можем да започнем от началото да правим нещо сериозно. Това е, парадоксално, и причината поради която много велики “пещерни водолази” от Европа не искат въобще и да стъпят в Мексико, от страх от това първоначално, и неизбежно, пълно излагане. Светът на пещерното гмуркане е малък, знае се всичко за всеки, новините пътуват бързо в епохата на Интернет… Имали сме и абсурдни ситуации дори с българи, които са идвали в Мексико, за да се учат и нарочно са ни избягвали, заради по-високото ниво на което се гмуркаме. Човек понякога предпочита да не се изложи, вместо да научи нещо наистина като хората от някой който може да му го обясни на родния език. А не е и само българска черта…

И така, какво му е толкова различното на гмуркането на сифони? С една дума – всичко. Разликата е като разликата между това да си стоите в стаята, да пропълзите под масата и да излезете от другата й страна (гмуркане на сифони) и това да се разходите из целия си квартал, прескачайки оградите и завирайки се по всички мазета и тавани (пещерното гмуркане). Онзи който може да се гмурка в истински пещери, след необходимото обучение може и да се гмурка по сифони, при това изключително добре. Онзи който се гмурка само по сифони въобще не може да се гмурка по пещери, а и не може да достигне високо ниво в гмуркането на сифони. Комичните ситуации са безкрайни и почти ежедневни, и често включват личности с много висок статут във водолазните, а и пещерните среди и с огромно самочувствие, което става на пух и прах с гръм и трясък за часове, под формата на болезненото осъзнаване, че това което са правили до момента не става за реални условия. Не е толкова и чудно. В крайна сметка, освен образа който толкова старателно градим за себе си цял живот, повечето от нас си нямаме друго… и истината боли.

По току що изброените причини ще пиша по-надолу само за истинско пещерно гмуркане и няма да засягам повече темата за гмуркането на сифони.

 

АСПЕКТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО НА ПЕЩЕРНИЯ ВОДОЛАЗ

 

РАЗЛИКИ В ЕКИПИРОВКАТА И ФИНАНСОВИ СЪОБРАЖЕНИЯ

 

В пещерното гмуркане използваме специализирана екипировка, която е различна от тази на водолазите-любители. Основните разлики са, че се гмурка винаги с повече от една бутилка и екипировката е двойно и понякога тройно подсигурена, така че ако една част от нея се развали да можем да оживеем и излезем с другата. В най-добрия случай, когато се гмуркаме sidemount (най-съвременната система за пещерно гмуркане) разполагаме поне с два напълно независими източника на газ за дишане и всичко останало също е многократно презапасено. До скоро пещерното гмуркане се преподаваше и практикуваше основно със стандартна екипировка за техническо OW гмуркане, но през последните години специализираните системи за чисто пещерно гмуркане толкова се усъвършенстваха и изпипаха, че в момента вече говорим за много части от екипировката, които са проектирани и направени само за пещери. Това създава и първата бариера пред мнозина – хубавата лична екипировка за безопасно упражняване на заниманието отива към 4-5 хиляди долара, а ако към нея се добави и подходящ скутер – достига до 15 000$. И това е отделно от инвестицията за обучение, която сама по себе си също може да се доближи до тази сума, че и доста да я надхвърли с пътните и други разходи. След като някой може да си позволи това идва накрая и най-съществената част – дали той има нагласа, координация и психика за това. При това положение е разбираемо защо пещерните водолази на напреднало ниво не са чак толкова много, а инструкторите пък се знаем по име, най-малкото в рамките на районите в които действаме. Тези които пък активно изследват нови пещери, особено през последните години са неколцина. В сферата пък на най-тясното и най-трудното no-mount изследване сме 3-4 души. Малък свят наистина. Това не означава обаче, че началните нива са недостъпни за обикновения, любопитен човек, напротив. Кариерата на пещерния водолаз изглежда по следния начин:

 

СТРУКТУРА НА ОБУЧЕНИЕТО ЗА ГМУРКАНЕ В ЗАКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

 

За да започне някой първите нива на обучение по пещерно гмуркане той/тя трябва да има най-малко водолазна сертификация AOWD (Advanced Open Water Diver – напреднал водолаз в открита вода) и да има натрупани 50 самостоятелни гмуркания извън тренировъчните си такива. Това е по стандарти на агенциите. Понякога това не е достатъчно и винаги предпочитаме да работим със сертифицирани технически водолази или инструктори, но пък има много хора, които просто се гмуркат за кеф, натрупали са през годините доста гмуркания и са съвсем подходящи за първите нива. Така или иначе, за водолази които са на такова ниво първият смислен курс-въведение към темата “гмуркане в закрити пространства” се нарича Sidemount Diver Course. Sidemount е система за конфигурация на екипировката, при която бутилките ни са отделни отстрани на тялото, а не на гърба. Съществуват и системи за гмуркане със сдвоени бутилки на гърба (Double Tank Diving – DIR/GUE) но няма въобще да пиша за това. Това са морално остарели архаични системи които нямат никакво място в съвременното пещерно гмуркане и след още няколко години тяхното време ще отмине безвъзвратно.

 

КУРС SIDEMOUNT DIVER  

 

Съществуват няколко варианта на този курс в зависимост от това точно каква екипировка желае да използва курсиста. Като цяло обаче обучението отнема няколко дни, през които се научаваме да боравим със сайдмаунт екипировката – в и извън водата. Има известна теория и много практически упражнения под вода, които са свързани от една страна с всичко, което може да се обърка със самата екипировка, и от друга – с начина на използването й и плуването с нея. Целият курс се провежда на плитко в открита вода и идеалният му краен резултат е придобиване на цял спектър от умения, включващи неутрално и неподвижно положение във водата на всякаква дълбочина и с всякаква ориентация (не е лесно), умение за ритане и придвижване назад в хоризонтално положение (за мнозина, много трудно) както и различни видове ритане с плавниците, необходими за специфични пещерни ситуации. Добър пример за уменията в плуването с които би трябвало един човек да завърши този курс можете да видите в следното старо филмче, в което Стийв ги демонстрира добре: https://youtu.be/8ahQYqho7w4 Само водолази могат да разберат колко е трудно това и мнозина не успяват да го достигнат, но моето лично мнение е, че това ниво на контрол на тялото и екипировката под вода е минимума необходим за всеки, който се е прицелил към сериозно пещерно гмуркане, особено за онзи, който иска да влиза в тесни места. Без да имаме пълен контрол върху тялото и екипировката си под водата за никакво учене на сложни неща не може да става и дума, камоли за влизане в пещери. По тази причина този курс полага в голяма степен основата за всичко което се случва по-нататък. А следващата стъпка е курсът Cavern Diver (Водолаз в привходни пещерни части). 

 

➡︎ СЛЕДВАЩА ЧАСТ: Структура на същинското обучение по пещерно гмуркане  ➡︎